Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

Ако мога да получа правото да възобновя разпита си на един или двама от свидетелите на обвинението, бих се съгласил с едноседмично отсрочване.

— Това условие изглежда приемливо — каза Кийтли. — Кои свидетели желаете да разпитате отново, господин Мейсън?

— Първо ще разпитам свидетеля Ерик Хансел.

— Излезте напред, господин Хансел.

— Кой? Аз? — попита изненадано Хансел.

— Да, вие — каза Мейсън.

— Излезте напред, господин Хансел — повтори съдията Кийтли.

С поведение, издаващо мрачни предчувствия, Хансел тръгна бавно към свидетелския стол. Когато мина покрай Мейсън, адвокатът каза тихо:

— Умник!

Хансел се обърна, впери поглед в Мейсън, след което застана на свидетелското място.

— И така — каза Мейсън, — да предположим, че ни кажете още малко за вашата изнудваческа тактика, господин Хансел. Не е ли вярно, че в този случай сте използвал жена-съучастник, жена, която се е представила като майката на Вероника Дейл, жена, която е можела да ви бъде от полза при финансовата страна на изнудването?

— В никакъв случай! — каза Хансел.

— И вие — продължи Мейсън, — сте използвал такава съучастничка в този случай да играе ролята на Лора Мейл Дейл?

— В никакъв случай.

Мейсън каза:

— Хансел, предварителната проверка на списъка с номера, които бяха в малкото тефтерче на Вероника Дейл показва, че собствениците на тези коли са качили Вероника Дейл и повечето от тях са й дали пари.

— Какво мога да направя аз — изсмя се подигравателно Хансел. — Ако тези стари кози лапват по някаква си уличница и й дават мангизи, не можете да ме държите отговорен за това.

— И в някои от случаите — каза Мейсън, — онези, при които Вероника е успяла да постави собствениците на колите в компрометиращо положение, са били изнудени и този, който ги е изнудил е бил червенокос мъж на име Ерик Хансел. Какво ще отговорите на това?

Хамилтън Бъргър скочи на крака:

— Ваше благородие, възразявам. Разпитът не е подходящ. Не защитавам този човек, но тези други престъпления…

— Ще отхвърля обвинението — каза съдията Кийтли. — Нека да отговори на въпросите и след като го направи, господин Бъргър, мога ли до обърна вниманието ви върху факта, че на него не му е бил гарантиран имунитет във връзка с тези други случаи на изнудване, ако се окаже, че е имало такива. И не мисля, че трябва да продължавате да го белосвате. И така, съдът ще отсъди, че този въпрос изисква отговор. Отговорете на въпроса, господин Хансел.

Хансел се сви на свидетелската скамейка.

— Искам да се консултирам с адвокат — каза той.

— Отговорете на въпроса — каза Мейсън. — Не мога. Няма.

— На какво основание отказвате? — попита съдията Кийтли.

— На основание, че ще ме уличи.

Съдията Кийтли кимна към Хамилтън Бъргър:

— Господин обвинител — каза той, — бил сте много старателен при оформянето на определени аспекти в този случай. Инструктирайте полицията да се заеме със същата старателност и да разследва тези случаи срещу този изнудвач.

— Да, Ваше благородие — каза Хамилтън Бъргър смирено.

Мейсън каза:

— Хансел, вие сте работил заедно с Вероника на процентни начала, нали?

— Отказвам да отговоря.

— И Вероника е направила така, че да бъде арестувана за скитничество, така че Адисън да накара своя адвокат да я изкара и следователно да стане уязвим за изнудвачи?

— Отказвам да отговоря на основание, че това ще ме уличи.

— Вече ти е даден имунитет за този случай — каза Мейсън. — Следователно, няма да има нужда да се страхуваш от съдебно преследване и нямаш право на привилегии.

— Добре. Това е отговорът. Така бях нагласил нещата.

— След това въведе друга жена като майката на Вероника?

— Господин Мейсън, казвам ви истината, не знам нищо за тази жена, която се е представила за майката на Вероника. Вероника и аз работихме заедно и нямахме нужда от друг човек. Нямахме нужда… ей, ама аз май много се разприказвах.

— Наистина — каза сухо Мейсън.

Имаше момент на напрегнато, драматично мълчание.

Усмивката на Мейсън беше презрителна.

— Това е всичко. Нямам други въпроси, приключих разпита и съм съгласен на едноседмично отсрочване.

Съдията Кийтли погледна Хамилтън Бъргър:

— Желаете ли да преадресирате някакви въпроси към този свидетел?

— Не, Ваше благородие.

Ерик Хансел извади носна кърпа от джоба си, попи потта от челото си, прочисти гърлото си нервно, след това вместо да върне кърпата в джоба си, седна на свидетелското място и започна да увива кърпата около пръстите си като я притягаше.