Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— Какво става?

Мейсън седна в един стол и каза:

— Пол, работата е малко сложна. Ето как стоят нещата…

Дрейк вдигна ръка в знак на протест:

— Трай си, Пери, не искам да чуя. Когато си имам работа с теб, колкото по-малко знам, толкова по-добре за мен.

— И аз си помислих, че така е по-добре — каза Мейсън. — Шерифът приятел ли ти е?

— Долу-горе. Защо?

— Можеш да се завъртиш покрай кабинета на шерифа. Работиш по един случай, случай, който засяга Едгар 3. Ферел. Той е съдружник в Универсалния магазин на Бродуей.

Дрейк присви очи:

— И какво трябва да направя?

— Работиш за мен — каза Мейсън. — Ето ти разказа. Вторник следобед Едгар Ферел тръгва на почивка. Карал е автомобил отрупан с принадлежности за лагеруване, спални чували, въдици, багажи, керосинова печка и палатка. Багажникът и задната седалка са били добре претъпкани. За да освободи място, той е извадил възглавницата на задната седалка и я е оставил в гаража си.

— А днес следобед — продължи Мейсън, — неговата съпруга, Лорейн Ферел, видяла колата на Едгар на улицата. Тя я видяла как се стрелнала покрай нея и мисли, че я е карала жена. Не е сигурна.

— И така — каза Мейсън, с лице което олицетворяваше самата невинност, — ти проверяваш този случай. Искаш да обиколиш болниците, искаш да разбереш дали има съобщение за някаква злополука и дали наоколо не се излежават някакви неидентифицирани трупове. Знаеш ли, Ферел може да е бил жертва на някаква клопка. Някой може да е взел колата му, да е ограбил Ферел и след това да го е цапардосал по главата.

— Кога да започна? — попита Дрейк.

— Най-добре започни в близките пет-десет минути — каза Мейсън. — Дай ми телефона. Ще се обадя на Холкомб.

— Добре — каза Дрейк, — поне това ще ми олекне. Холкомб ще разбере, че съм предал думите му.

Мейсън се обади в полицейския участък, свърза се със сержант Холкомб и каза съвсем непринудено:

— Пери Мейсън на телефона, сержант. Минах да видя Пол Дрейк и той ми каза, че сте искали да ви се обадя.

Холкомб каза:

— Винаги, когато се намесиш в някой случай, Мейсън, става нещо странно.

— Какъв е случаят и кое е странното? — попита Мейсън.

— В кабинета ми стои един човек, който е бил заловен, докато се е опитвал да осребри фалшив чек. Той казва, че ти знаеш всичко за чека.

— Сигурен ли сте, че чекът е фалшифициран?

— Фалшифициран е. Подписът на Джон Адисън, човекът от универсалния магазин, е бил прекопиран — каза Холкомб.

— Какво казва Адисън по въпроса?

— До този момент не сме успели да се свържем с него. Банката е заловила фалшификата, защото детективска агенция „Дрейк“ е предупредила всички банки по-рано през този ден да внимават за фалшифицирани чекове подписани с индийско мастило на името на известни личности.

Мейсън намигна на Пол Дрейк и каза:

— Какво казва Дрейк? Откъде е получил тази информация?

— Нищо не казва — каза Холкомб, — но ние знаем, че голяма част от неговия бизнес е твое дело. Така че когато този тип ми каза, че ти знаеш за чека — е аз си помислих, че трябва да разследваме.

Мейсън каза:

— Ще дойда там, ще го огледам и ще говоря с теб.

В гласа на Холкомб прозвуча изненада:

— Кога?

— Сега.

— Добре — каза Холкомб. — По дяволите, аз си помислих, че ще се опиташ да се измъкнеш.

Мейсън затвори телефона. Дрейк каза:

— Холкомб не те харесва, Мейсън.

— Има някои дяволски добри ченгета — отвърна Мейсън. — Просто Холкомб не попада в тази категория. Лейтенант Траг от отдел „Убийства“ е много точен и умен мъж. Холкомб е педант, който би поставил клопка дори и на затворник, ако реши, че е виновен. Той дори не осъзнава, че бърка. Просто си мисли, че помага на правосъдието, че в доказателството има дупка и че той, като добро и умно ченге, трябва да запълни тази дупка.

— И той си мисли, че ти прекарваш своите клиенти около стените на затвора — каза Дрейк.

— А защо не?

— Спори за това с Холкомб.

— Няма смисъл да се спори с тази птица. Толкова е тъп, че можеш да навреш динамит в ноздрите му, да го запалиш, а той няма дори и да кихне. Добре, ще отида да го видя.

Мейсън излезе от кабинета на Дрейк, влезе в колата си, отиде до полицейския участък, намери сержант Холкомб в кабинета му и почука на вратата.

— Влез — каза Холкомб. Мейсън влезе в стаята.

Сержант Холкомб дъвчеше една пура с намръщено и сбръчкано лице. Срещу него на изтърканата маса стоеше Ерик Хансел, наглата самоувереност бе напълно изчезнала от държанието му.