Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

— Вие представлявате Моър? — попита Дейл.

— Не.

— А кого тогава?

— Други заинтересовани страни — отвърна уклончиво адвокатът.

— Имате ли нещо против да ми кажете кои точно са те?

— Това би ли променило вашето отношение по въпроса? — попита Мейсън.

— Възможно е — отвърна Дейл.

— И мога ли да попитам защо?

Дейл се поколеба за миг, после каза:

— Нямам намерение да се пазаря с някакъв си мошеник. Нито с човек, който представлява този мошеник.

— Но доколкото разбирам, вашата компания с удоволствие би си получила двайсетте хиляди долара? — вметна адвокатът.

— Възможно е.

Мейсън се обърна към Селинда.

— Имате ли нещо против да запаля? — попита той, като извади кутия цигари от джоба си.

— Не, разбира се — отвърна веднага тя. — Дори ще ви направя компания, господин Мейсън.

Адвокатът поднесе най-напред на нея огънче, за да запали цигарата си, след това запали и своята. Чарлс Уитмор Дейл го наблюдаваше изпитателно.

— Все още не сте ми съобщили кого представлявате, господин Мейсън.

— Казах ви, че не представлявам господин Моър — отвърна той.

— Но как тогава ще гарантирате връщането на парите, след като не сте свързан с него?

— Не съм свързан с него или с някой друг. Не съм казал, че мога да гарантирам връщането на каквито и да било пари. Просто задавам въпроси.

— И какъв е по-точно въпросът ви?

— Готова ли е вашата компания да направи някои отстъпки, за да си получи обратно около двайсет хиляди долара от отмъкнатите пари?

— Естествено е компанията да желае да разполага със собствените си пари — каза Дейл. — Убеден съм, че ще бъдем готови да направим някои значителни отстъпки.

— Колко значителни? — попита Мейсън.

— Вие какво искате?

— На първо място бих искал категорични гаранции, че няма да се правят никакви опити за арестуването на Моър, преди той доброволно да се е предал. Освен това настоявам да му се разреши да се признае за виновен, под каквото име той си избере и да бъде осъден с това име.

— Да не искате да кажете, че настоявате да оставим Моър да си прави каквото си иска само поради твърдението ви, че парите евентуално могат да бъдат върнати? — попита домакинът.

Адвокатът поклати глава.

— Ще ви дам дума в замяна на вашата. Парите ще бъдат прехвърлени в моята сметка в банката. След като вече разполагам с тях, ще поискам от вас да се съгласите да не преследвате Моър за известно време, примерно в рамките на две седмици.

— Смятам, че бихме могли да се споразумеем — бавно изрече Дейл.

— Доколкото знам, все още няма заповед за задържането на Моър? — попита Мейсън.

— Не смятам за нужно да ви давам отговор на този въпрос — отвърна Дейл.

— Но бихте могли категорично да ми кажете какво сте готов да направите, за да си получите парите?

— Да, съгласни сме да изпълним молбата ви — каза Дейл. — Дори ще направим всичко възможно Моър да получи само условна присъда, като очакваме, естествено, че той ще ни върне и останалата част от парите. Между другото, господин Мейсън, защо казахте, че става дума приблизително за двайсет хиляди долара?

— Защото не съм сигурен с колко точно пари разполага Моър в момента.

Дейл го изгледа подозрително.

— Но първото ви предложение бе за двайсет хиляди долара.

— Това не беше предложение, а въпрос, при това още в началото споменах приблизително двайсет хиляди долара — поправи го Мейсън.

— Добре, приемам, че приблизително означава в рамките на хиляда долара под или над тази сума.

— Не ви правя никакво категорично предложение — уточни отново адвокатът. — Просто ви задавам въпроси. Предложението ще дойде по-късно. Тогава, когато ще съм напълно сигурен с какво точно разполагам. В момента съм информиран, че приблизително двайсет хиляди долара са на разположение.

— Много добре — каза Дейл. — Вече сте наясно с моята позиция, господин Мейсън.

— Изглежда ми доста странно, че пътуваме заедно вече четири дни, господин Мейсън, а вие едва сега идвате при татко с това предложение — обади се Селинда Дейл.

Той поясни:

— Не съм знаел, че баща ви е президент на „Продъктс Рифайнинг Къмпани“.

— Означава ли това, че клиентите, които представлявате, също са на парахода? — попита момичето.

— Досега внимателно избягвах отговора на въпроса ви относно моя клиент — усмихна се Мейсън. — Заявих само, че не представлявам господин Моър.

— Значи клиентът ви не е на борда на парахода? — продължи да разпитва Селинда Дейл.