Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

Щом изчете съобщението, Мейсън веднага посегна към телефона.

— Свържете ме с Чарлс Уитмор Дейл — каза той на телефонистката в централата. — Той е в апартамент на палуба А.

Докато адвокатът очакваше да го свържат, Дела Стрийт каза:

— Шефе, мислиш ли, че Селинда Дейл може да е разкрила самоличността на Моър и да се е свързала с Руни?

— Точно затова се обаждам, за да поискам разкриване на картите, Дела… Ало, господин Дейл ли е? Обажда се Пери Мейсън, господин Дейл. Бих искал да се срещна с вас по делови въпрос… когато е удобно за вас… Бих предпочел срещата да е по-рано, ако е възможно… Много добре, в шест часа… Във вашата каюта… Благодаря ви, господин Дейл.

Мейсън остави слушалката върху вилката, усмихна се на Дела Стрийт и каза:

— Човек не би могъл да напредне, ако отлага битките, Дела.

— Нима искаш да кажеш, че ако той вече знае всичко за Карл Моър и е открил коя всъщност е Бел, ти пак няма да се откажеш от намерението си да помогнеш на Моър?

— Не на Моър — поправи я адвокатът. — На Бел.

— Но нима би могъл да направиш нещо, шефе?

— Нямам представа — отвърна той. — Но поне едно нещо е сигурно: нещата трябва да се изяснят.

— Не съм убедена, че ще успееш да направиш нещо, шефе — подхвърли Дела. — Селинда Дейл съвсем не е глупачка, ако наистина тя е тази, която е измъкнала снимката на Бел и я пратила на Руни, така че те вече знаят за…

— Защо смяташ, че я е пратила на Руни? — попита Мейсън.

— Защото според радиограмата на Джаксън Руни е роднина на съпругата на президента. Това означава, че Селинда му има доверие, така че той е един от хората, към които би могла евентуално да се обърне. Това би обяснило защо Руни така категорично отказва всякакво споразумение и отстъпки за Моър, ако той се съгласи да върне остатъка от парите.

— Е, само след няколко часа ще сме наясно по въпроса — засмя се Пери. — Изпрати съобщение на Джаксън, че Дейл е на парахода, така че лично ще поема нещата в свои ръце. Нека Пол Дрейк изпрати няколко от хората си да следят Руни и да ми съобщят веднага, ако успеят да разберат нещо.

Чарлс Уитмор Дейл изглеждаше невероятно важен в смокинга си и безупречно изгладената риза.

— Влезте и се настанете удобно, господин Мейсън — покани той адвоката. — Предполагам, че познавате вече дъщеря ми?

Селинда Дейл бе облечена в тъмна вечерна рокля, която очертаваше спортната й фигура. Черната коралова гривна на дясната й ръка подчертаваше бледата нежност на кожата й. Тя се усмихна на адвоката, като малко изкуствено разпъна устни, докато сините й очи го наблюдаваха изпитателно.

— Да, вече имах удоволствието — каза Пери и й кимна. — Здравейте, госпожице Дейл. — След това се настани на един стол. Все още не се бе преоблякъл за вечеря и двуредният му костюм от тропикал рязко контрастираше с твърде изисканото облекло на останалите и като че отново напомняше, че визитата му е по делови въпрос, макар че подходът му може би бе доста директен и дори агресивен.

Огледа се за миг, за да види обзавеждането в най-луксозния апартамент на парахода, после протегна краката си, кръстоса ръце и каза:

— Вие сте президент на „Продъктс Рифайнинг Къмпани“?

Дейл кимна.

— И имате в компанията служител на име Карл Уейкър Моър? — продължи да разпитва адвокатът.

Лицето на Дейл се превърна в безизразна маска.

— Не познавам всички свои служители в „Продъктс Рифайнинг Къмпани“ — отвърна той.

Пери го изгледа спокойно.

— Не съм ви питал за това. Имам основания да смятам, че името Карл Уейкър Моър е привлякло по някакъв начин вниманието ви през последните няколко седмици.

Дейл не издаде по никакъв начин чувствата си.

— Какъв е поводът за поисканата от вас среща? — попита той.

Мейсън погледна към Селинда Дейл и предложи:

— Ако сте решили да присъствате на коктейла и в момента не е удобно да говорим, бихме могли да се срещнем след вечерята.

— Всичко е наред — каза Дейл. — Можете да разчитате на дискретността на дъщеря ми. Какво искахте да ми съобщите?

— Разбрах, че в компанията ви е установена една значителна липса на пари, господин Дейл, става дума за двайсет и пет хиляди долара, ако не се лъжа — започна адвокатът. — И тази липса е съвпаднала, така да се каже, с напускането на един ваш служител на име господин Моър?

— Продължавайте — подкани го домакинът. — Слушам ви внимателно.

— Имам основания да смятам, че компанията ви би могла да си върне значителна част от тези пари, някъде около двайсет хиляди долара — посочи Мейсън.