Кен Фолет - Пробуждане

Заглушавайки тътена от ракетата, зад Елспет се разнесе шум от автомобилен двигател, работещ на високи обороти, и тя се обърна. Секунда след това фаровете на виещата кола осветиха малката групичка около багажника на зеления мъркюри. Елспет се обърна, видя джипа, стремглаво летящ към тях с пълна скорост, и разбра, че ще се удари в тях.

— Побързай! — изпищя тя.

В същия миг Тео свърза и последната жичка.

На предавателя имаше две тумблерчета. Под едното пишеше „Готовност“, а под другото — „Унищожи“. Джипът бе вече почти върху тях. Тео щракна тумблера „Готовност“.

На плажа хиляди лица са вдигнати нагоре като едно и гледат как ракетата се стрелва грациозно в нощното небе. Избухват радостни възгласи.

Люк бе насочил джипа право в задницата на зеления мъркюри.

При широката крива автомобилът бе загубил малко скорост, но все още вървеше с около трийсет километра в час. Били скочи навън, удари се в земята и се претърколи.

Елспет се хвърли встрани в последната секунда. В следващия миг се разнесе силен трясък и звън на строшено стъкло.

Задницата на колата се смачка, тя отхвръкна напред около два метра, а багажникът с трясък се затвори. Люк помисли, че поне един от двамата мъже е смазан при удара между двете коли, но все пак не бе сигурен. Тялото му рязко отхвръкна напред. Долният край на волана жестоко го удари над корема и той усети рязката болка на спукани ребра. Миг след това челото му се тресна в горния край на волана и Люк усети горещата кръв, потекла в очите му.

Успя да се изправи и се огледа за Били. Изглежда, бе извадила по-голям късмет от неговия. Седеше на земята и си търкаше лакътя, но кръв като че ли нямаше никъде.

Той вдигна поглед над капака на джипа. Тео лежеше на земята, разперил крака, и не мърдаше. Антъни бе застанал встрани на четири крака и разтърсваше глава замаяно, но иначе май му нямаше нищо. Елспет тъкмо ставаше на крака, напълно невредима. Изправи се, изтича към багажника на колата и се опита да го отвори.

Люк изхвръкна от джипа и се спусна към нея. В момента, в който капакът на багажника се вдигаше нагоре, той я блъсна встрани. Елспет падна на пясъка.

— Стой! — кресна Антъни.

Люк извърна глава към него. Антъни се бе надвесил над Били, опрял цев на пистолет в тила й.

Люк вдигна поглед нагоре. Огнената опашка на „Иксплорър I“ се бе превърнала в ярка, блестяща звезда. Доколкото можеше да прецени, ракетата още можеше да бъде взривена. Първата степен щеше да свърши горивото на височина деветдесет и шест километра над Земята. От този момент нататък ракетата вече щеше да стане невидима, тъй като по-слабият пламък от двигателите на втората степен нямаше да е достатъчно ярък, за да се види от Земята, и това щеше да означава, че системата за саморазрушение вече я няма. Първата степен, в която е монтиран детонаторът, щеше да се отдели и да падне някъде в Атлантическия океан. От там нататък системата вече не можеше да навреди с нищо на спътника.

Отделянето на първата степен щеше да стане точно две минути и двайсет и пет секунди след запалването. Люк пресметна набързо, че двигателите са били запалени преди около две минути. Значи до отделянето оставаха още около двайсет и пет секунди.

Ужасно много време, за да се щракне тумблерчето нагоре.

Елспет отново се изправи на крака.

Люк не отделяше поглед от Били. Тя бе застанала на едно коляно като спринтьор, готов да се стрелне напред по пистата, а дългият заглушител на пистолета бе заровен в къдравата й тъмна коса. Ръката на Антъни бе твърда като скала.

Люк се запита дали бе готов да пожертва живота на Били заради ракетата.

Отговорът бе „не“.

Но какво ще стане, запита се той, ако се размърдам? Щеше ли Антъни да застреля Били? Може би.

Елспет отново се надвеси над багажника.

Тогава се размърда Били.

Тя дръпна рязко глава встрани и се търкулна по гръб, блъсвайки краката на Антъни с рамене.

В същия миг Люк се хвърли към Елспет и я изблъска от колата.

Били и Антъни се търкаляха в пясъка и пистолетът му се изкашля глухо.

Със замряло от ужас сърце Люк впери поглед в тях. Антъни бе стрелял, но дали бе уцелил? Били бързо се изтъркаля встрани от него и Люк отново си пое дъх. Тогава Антъни вдигна пистолета и го насочи към него.

Люк отново гледаше смъртта право в очите и изведнъж бе обхванат от странно спокойствие. Бе направил всичко по силите си.

Настана дълъг момент на колебание. После изведнъж Антъни се изкашля и от устата му потече кръв. Докато е падал, каза си Люк, е дръпнал рефлективно спусъка и се е прострелял. Дали нарочно, или без да иска — нямаше значение. Отпуснатата му ръка изтърва пистолета, тялото му се изпъна на земята, а невиждащите му очи се вторачиха в нощното небе.