Кен Фолет - Пробуждане

Вътре нямаше никой.

Тя затвори вратата и облегна гръб на нея, отмаляла от облекчение. Офисът плуваше в замъглените й от сълзи очи. Триумфът на живота й бе съвсем близо, обаче току-що бе приключила с брака си с най-добрия мъж, когото бе срещала, и трябваше да напусне страната, където се бе родила, за да прекара остатъка от живота си в страна, която не бе виждала никога.

Затвори очи и си наложи да диша бавно и дълбоко: едно — издишване, две — издишване, три — издишване. След няколко секунди се почувства по-добре.

Елспет се извърна и врътна ключа на вратата. После се приближи до шкафа зад бюрото на полковник Хайд и клекна пред сейфа. Ръцете й трепереха. С усилие на волята ги спря. В главата й изплува отдавна забравената от училище сентенция от латинския: „Festina lente“, тоест „Бързай бавно“.

Ръцете й бързо повториха действията на полковника отпреди два часа. Най-напред превъртя циферблата четири пъти по посока, обратна на часовниковата стрелка, и спря на десет. След това го завъртя три пъти в обратната посока, спирайки на 29. После два пъти отново обратно на часовниковата стрелка и заковавайки го на 14. Накрая опита дръжката. Но тя не помръдна.

Навън се чуха стъпки и някакъв женски глас каза нещо. Звуците от коридора гърмяха в ушите й с неестествена сила, като в среднощен кошмар. Скоро стъпките заглъхнаха нататък по коридора и гласове повече не се чуха.

Знаеше, че първото число е 10. Набра го отново. Второто число беше или 29, или 28. Този път тя набра 28 и след това отново 14.

Дръжката все така не помръдваше.

Беше изпробвала само две от общо осем възможности. Пръстите й бяха хлъзгави от пот и тя ги избърса в полите на роклята си. След това изпробва 10, 29, 13, а след нея — 10, 28, 13.

Половината комбинации вече бяха зад гърба й.

Някъде отдалече се чу вой на сирена — две къси и едно дълго изсвирване три пъти поред. Това означаваше, че всички трябва да се изтеглят от площадката за изстрелване. До него оставаше още един час. Погледът й неволно отскочи към вратата, после отново се върна към касата.

Комбинацията 10, 29, 12 също не даде резултат.

Но 10, 28, 12 даде.

Изпаднала в радостна еуфория, Елспет натисна дръжката и отвори тежката врата.

Двете релета бяха още на мястото си. По устните й пробяга тържествуваща усмивка.

Вече нямаше време да ги разглобява и да прекопирва начина на свързване. Трябваше да ги занесе до плажа. Тео би могъл или да прекопира свързването, или направо да монтира релето към своя предавател.

Обаче имаше още една опасност. Възможно ли беше някой да забележи отсъствието на релетата до един час? Полковник Хайд бе отишъл в бункера и вероятността да се върне преди изстрелването бе много малка. Въпреки това риск имаше и тя трябваше да го поеме. Друг начин просто нямаше.

Отвън се чуха стъпки и някой се опита да отвори вратата.

Елспет спря да диша.

Отвъд вратата долетя мъжки глас:

— Хей, Бил, вътре ли си?

Гласът май принадлежеше на Хари Лейн. Какво, по дяволите, търси тук? Дръжката заигра нагоре-надолу.

Елспет не помръдна и не издаде звук.

Хари отново се обади:

— Бил май обикновено не заключва офиса си, нали?

Отговори му някакъв друг глас:

— Не знам, но ми се струва, че щом шефът на охраната е решил да заключи вратата си, значи така трябва.

Тя дочу отдалечаващи се стъпки и заглъхващия глас на Хари:

— Така трябва — друг път. Страх го е някой да не му свие уискито.

Елспет сграбчи релетата и ги напъха в чантичката си. После затвори сейфа, врътна циферблата и притвори вратата на шкафа.

Приближи се до вратата на офиса, ослуша се за миг, отключи и отвори.

Право пред нея бе застанал Хари Лейн и я гледаше.

— О! — стресна се тя.

Той присви вежди.

— Ти какво правиш вътре?

— О, нищо — измънка тя със слаб гласец и се опита да го заобиколи.

Хари обаче я стисна за лакътя.

— Като е нищо, защо си заключила вратата?

Здравата хватка, от която ръката я заболя, ядоса Елспет и тя изостави виновния си глас.

— Пусни ръката ми, безмозъчен мечок такъв, или ще ти издера очите.

Той се дръпна стреснато назад и я пусна, но каза:

— Искам да знам какво правеше вътре.

Осенена от внезапно хрумване, тя изсъска на една педя от носа му:

— Трябваше да си оправя жартиерите, а тоалетната бе заета, така че се наложи да вляза в офиса на Бил в негово отсъствие. Сигурна съм, че не би имал нищо против. Ясно ли ти е сега?

— О! — Лицето на Хари придоби глупаво изражение. — И аз мисля, че не би имал нищо против.