Дашиъл Хамет - Големият удар

— Дадено — рекох аз, вместо да му кажа за какво мислех, кимнах им на двамата с глава и отидох в гостната.

Нора спеше на дивана. Мими остави книгата, която четеше, и попита:

— Свърши ли тайното съвещание?

— Да — казах аз и тръгнах към дивана.

— Остави я да поспи, Ник — каза Мими. — Нали ще останете, след като си тръгнат вашите приятели от полицията?

— Добре. Искам пак да поговоря с Доръти.

— Но тя спи!

— Нищо, ще я събудя.

— Но…

Влязоха Гилд и Анди да си вземат довиждане, Гилд изгледа със съжаление спящата Нора и двамата си тръгнаха. Мими въздъхна.

— Писна ми от полицаи. Спомняш ли си онзи виц?

— Да.

Влезе Гилбърт.

— Наистина ли мислят, че Крие е убиецът?

— Не — отвърнах аз.

— Тогава кой?

— Вчера можех да ти отговоря, но днес вече не съм в състояние.

— Но това е смешно — взе да протестира Мими. — И те, и ти, и всички знаем много добре, че Клайд го е извършил. — Като не казах нищо, тя повтори рязко: — Много добре знаеш, че е Клайд!

— Не е той.

Лицето на Мими грейна победоносно.

— Значи ти наистина работиш за него!

Моето „не“ отскочи от нея, все едно, че не бях го казал.

Гилбърт попита не за да спори, а сякаш за да разбере причината:

— Защо да не е той?

— Не че не е можел да я убие, а просто не е. Щеше ли да пише онези писма и да хвърля вината върху Мими — единствения човек, който му помага, като крие уликата срещу него?

— Той може да не е знаел това. Може да си е мислел, че полицията крие някои неща, които знае. Често го правят, нали? А може и да е искал да я дискредитира, за да не й повярват, ако тя…

— Точно така! — прекъсна го Мими. — Точно това е направил, Ник!

— Ти самият не мислиш, че той е убиецът — обърнах се аз към Гилбърт.

— Да, не мисля, но бих искал да знам защо вие не мислите, че той е убиецът — нали знаете, да разбера начина, по който сте стигнали до този извод.

— А аз искам да науча твоя начин.

Лицето му се зачерви и в усмивката му се прокрад-на смущение.

— Е, аз… това е друга работа.

— Той знае кой е убиецът — обади се Доръти откъм вратата. Беше все още облечена. Гледаше ме втренчено, като че се боеше да погледне другите двама. Лицето й беше много бледо, а дребното й телце — сковано.

Нора отвори очи, подпря се на лакът и попита сънливо какво става. Никой не й отговори.

— Моля те, Дори, спести ни идиотските си драматични сцени! — рече Мими.

— Можеш да ме набиеш, след като си отидат. И ще го направиш — произнесе Доръти, без да сваля поглед от мен.

Мими си придаде такъв вид, сякаш не знаеше за какво става дума.

— И кой е убиецът според него? — попитах аз.

— Ставаш за смях, Дори, не знаеш… — започна Гилбърт.

Аз го прекъснах:

— Остави я! Да каже, каквото има за казване. Кой я е убил, Доръти?

Тя погледна брат си, наведе очи и някак си се отпусна. Забила поглед в пода, заговори почти нечленоразделно:

— Не знам. Той знае. — После ме погледна отново и се разтрепера. — Не виждаш ли, че умирам от страх? — разплака се тя. — Страх ме е от тях. Вземи ме със себе си и ще ти кажа, но от тях ме е страх.

Мими ми се изсмя.

— Ти си го изпроси. Така ти се пада! Гилбърт се изчерви.

— Толкова е глупаво всичко това — промърмори той.

— Разбира се, че ще те взема със себе си, но бих искал да го кажеш сега, докато сме всички заедно — казах аз.

— Страх ме е — поклати глава момичето.

— Не я глези така, Ник — обади се Мими. — От това само става по-зле. Тя е…

— Ти какво ще кажеш? — попитах аз Нора.

Тя стана и се протегна, без да вдига ръце. Лицето й беше розово и прелестно както винаги след сън. Усмихна ми се сънливо и каза:

— Я да си се прибираме у дома. Тези хора никак не ми харесват. Хайде, Доръти, вземи си шапката и палтото.

— Върви да си легнеш — каза Мими на дъщеря си. Доръти долепи връхчетата на пръстите на лявата си ръка до устата и изскимтя през тях:

— Не й давай да ме бие, Ник!

Наблюдавах Мими. На лицето й бе застинала спокойна полуусмивка, но ноздрите й потръпваха и я чувах как диша.

Нора се приближи до Доръти.

— Хайде, ела да ти измием личицето и…

Мими издаде някакъв нечовешки гърлен звук, мускулите отзад на врата й се изпънаха и тя прехвърли цялата си тежест назад, на петите си. Нора направи крачка напред и застана между нея и Доръти. Аз хванах Мими за рамото в момента, в който тя се наклони напред, сложих другата си ръка отзад на кръста й и я вдигнах. Тя запищя и ме заблъска с юмруци, а острите й твърди токчета ме заудряха болезнено по пищялките. Нора избута Доръти от стаята и ни загледа от прага.