Дашиъл Хамет - Големият удар

— Видях тази вечер онази неговата — червенокосата—в една кръчма. Разправя наляво и надясно, че двамата с вас сме го убили, защото много знаел.

— Хм. В коя кръчма казахте? Може да си поговоря с нея.

— „Пиджирън Клъб“ на Стъдси Бърк — отговорих аз и му дадох адреса. — И Морели се подвизава там. Каза ми, че истинското име на Джулия Улф е Нанси Кейн и че приятелят й лежи в Охайо — името му е Фейс Пеплър.

— Така ли? — рече Гилд и от тона му ми стана ясно, че вече е научил за Пеплър и миналото на Джулия. — И какво друго научихте по време на перипетиите си?

— Един мой приятел — агент по печата, името му е Лари Кроули — е видял вчера следобед Йоргенсен да излиза от една заложна къща на Шесто Авеню близо до Четирийсет и шеста улица.

— Така ли?

— Моите новини, изглежда, не ви правят голямо впечатление. Аз съм…

Мими отвори вратата и влезе в стаята с поднос, натоварен с чаши, уиски и сода.

— Реших, че сигурно бихте пийнали — бодро рече тя. Ние й благодарихме. Тя остави подноса на масата.

Каза, че няма да ни пречи, и ни се усмихна игриво с търпеливостта, която жените проявяват към мъжките компании, след което излезе.

— Бяхте започнали да говорите нещо — напомни ми Гилд.

— Исках само да ви кажа, че ако мислите, че крия нещо от вас, направо ми го кажете. Досега действахме заедно и не бих искал…

— Не, не — побърза да ме прекъсне Гилд. — Няма такова нещо, мистър Чарлс. — Лицето му леко се зачерви. — Аз малко… истината е, че шефът ни гони да действаме по-бързо, и изглежда, предавам това нетърпение и на вас. Второто убийство много усложни нещата. — Той се обърна към подноса на масата. — Как го искате?

— Чисто, благодаря. Нямате ли никакви следи?

— Същият пистолет и сума ти патрони — както в случая с Джулия Улф, но това е, кажи-речи, всичко. Извършено е в коридора на евтин пансионат между два магазина. Всички твърдят, че не познават нито Нънхайм, нито Уайнънт, нито който и да е друг, когото да можем да свържем със случая. Вратата е била отключена и всеки е можел да влезе направо, но като се замисли човек, вижда колко е безсмислено всичко това.

— Значи никой не е чул и не е видял нищо?

— А, не, стрелбата са я чули, но не са видели кой е стрелял — подаде ми той чашата уиски.

— Намерихте ли гилзите? Той поклати глава.

— И двата пъти — нищо. Изглежда, е стреляно с револвер.

— При това и двата пъти е изпразнил пълнителя — като броим и изстрела в телефона на Джулия Улф, — ако е имал запасен пълнител под ударника, както правят много хора.

Гилд свали чашата, която тъкмо бе поднесъл към устата си.

— Нали не се опитвате да намерите връзка с китайците? — жално приплака той. — Само защото те стрелят по този начин?

— Не, но всякаква връзка може да се окаже от полза. Разбрахте ли къде е бил Нънхайм следобеда, когато е убито момичето?

— Ъхъ. Навъртал се е около къщата й — поне до известно време. Видели са го и отпред, и отзад, ако можем да вярваме на хора, които не са обърнали голямо внимание на това навремето, а след това няма защо да лъжат. А според момчето, дето кара асансьора, в деня преди убийството се е качвал до апартамента й. Момчето твърди, че слязъл почти веднага и не знае дали е влизал в апартамента, или не.

— Мириам ще вземе да излезе права — може би наистина е знаел прекалено много. Разузнахте ли нещо за четирите хиляди долара разлика между сумата, която Маколи й е дал, и сумата, която Клайд Уайнънт твърди, че е получил от нея?

— Не.

— Морели ми каза, че тя винаги разполагала с много пари. Веднъж му услужила с пет бона в брой.

Гилд повдигна вежди.

— Така ли?

— Да. Също така ми каза, че Уайнънт знаел за присъдата й.

— Имам чувството — бавно изрече Гилд, — че Морели доста се е разприказвал пред вас.

— Той си е приказлив. Научихте ли над какво е работел Уайнънт, преди да изчезне, или над какво е заминал да работи?

— Не. Вие нещо много се интересувате от лабораторията му.

— Защо не? Той е изобретател и лабораторията е естествената му среда. Бих искал да хвърля там едно око някой път.

— Когато пожелаете. Кажете ми още за Морели и как така сте го разприказвали.

— Той обича да приказва. Познавате ли един — казва се Врабеца? Едър, дебел и много русоляв, с леко педерастки глас.

Гилд се намръщи.

— Не, защо?

— И той беше там — с Мириам. Поиска да ме цапардоса, но те не му дадоха.

— Че защо ще ви удря?

— Не знам. Може да му е казала, че съм ви помогнал да пречукате Нънхайм.

— А, така ли — рече Гилд и си почеса брадичката с нокътя на палеца, после си погледна часовника. — Става вече късно. Най-добре да наминете утре покрай мен — всъщност днес.