Дашиъл Хамет - Големият удар

— Благодаря ви, сър, благодаря ви. — Изпи го, закашля се и извади мръсна носна кърпа, за да си избърше лицето. — Не мога да си спомня така изведнъж лейтенанте — заскимтя той. — Може да съм играл билярд в барчето на Чарли, може да съм си бил тук, у дома. Ако ме пуснете да върна Мириам, тя ще се сети.

— Стига с тази Мириам — сряза го Гилд. — Как ще ти хареса да влезеш в дранголника, защото не си спомняш?

— Дайте ми само минутка да помисля, и ще си спомня. Не се опитвам да печеля време, лейтенанте. Знаете, че винаги съм искрен с вас. Но сега съм страшно разстроен. Вижте ми и китката — протегна той лявата си ръка, за да видим, че се подува. — Само минутка, — И отново скри лицето си в шепи.

Гилд ми намигна и ние зачакахме да му заработи паметта. Внезапно той свали ръце от лицето си и се засмя.

— Боже господи! Ако ме бяхте опандизили, щеше да е съвсем заслужено. Онзи следобед бях… Чакайте, ще ви покажа!

И той влезе в спалнята. След няколко минути Гилд се развика:

— Ей! Няма да те чакаме цяла нощ! Побързай малко!

Отговор не последва. Спалнята се оказа празна, а като отворихме банята, тя също беше празна. Прозорецът й беше отворен и излизаше на аварийната стълба. Нищо не казах и се опитах лицето ми също да бъде безизразно. Гилд побутна назад шапката си и каза!

— Жалко. Не трябваше да го прави. Върнахме се във всекидневната и докато той звънеше по телефона, аз взех да се ровя из гардеробите и килерите, но безрезултатно. Впрочем претърсването, което захванах, не беше основно и се отказах, щом той задвижи полицейския апарат.

— Мисля, че ще го открием — увери ме той. — Имам новини за вас. Йоргенсен е идентифициран като Роузуотър.

— Кой го е идентифицирал?

— Изпратих един от моите хора да поговори с момичето, което му осигури алиби — тази Олга Фентън, — и той е успял да измъкне това от нея. Каза обаче, че не могъл да я разколебае по отношение на алибито. Мисля да отида и да си опитам късмета с нея. Искате ли да дойдете?

Погледнах часовника си.

— Много ми се иска, но вече е късно. А него пипнахте ли го?

— Заповедта е издадена. — Той ме изгледа замислено. — Ще разпитам онази малката и всичко ще измъкна от нея!

Аз се усмихнах широко.

— А сега как мислите — кой е убиецът?

— Това не ме тревожи — заяви той. — Дайте ми повече факти, с които да попритисна тоз-онзи, и рано или късно ще попадна на когото трябва.

Долу на улицата обеща да ме държи в течение, ръкувахме се и се разделихме. Няколко секунди по-късно го чух да тича подире ми — бил забравил да изпрати много поздрави на Нора.

Като се прибрах, предадох поздравите му на Нора и й разказах как е минал денят.

— И аз трябва да ти предам нещо — рече жена ми. — Гилбърт Уайнънт намина днес и беше страшно разочарован, че не си си вкъщи. Каза, че трябвало да ти съобщи нещо „изключително важно“.

— Най-вероятно е открил, че Йоргенсен има комплекс на тема „майка“.

— Мислиш ли, че Йоргенсен е убиецът?

— Мислех, че знам кой е убиецът, но сега така се обърках, че мога само да правя догадки.

— И какви са тези догадки?

— Мими, Йоргенсен, Уайнънт, Нънхайм, Гилбърт, Доръти, леля Алис, Морели, ти, аз и Гилд. Може да е и Стъдси. Какво ще кажеш да си направим по един коктейл?

Тя забърка коктейлите. Бях на втората или третата чаша, когато телефонът зазвъня. Нора вдигна слушалката и след малко ме извика:

— Твоята приятелка Мими иска да говори с теб. Отидох да се обадя.

— Здравей, Мими.

— Много моля да ме извиниш, че се държах така грубо онази вечер, Ник, но бях толкова разстроена, че си изтървах нервите, и направо се изложих. Извини ме, моля те. — Тя изговори всичко това като картечница, сякаш бързаше да свърши с формалностите.

— Няма нищо.

Но тя не ми даде да кажа дума повече и отново започна, само че този път по-бавно и по-настойчиво:

— Мога ли да се срещна с теб, Ник? Случи се нещо ужасно, нещо… не знам какво да правя, към кого да се обърна.

— Какво има?

— Не е за телефона, но трябва да ме посъветваш как да постъпя. Имам нужда от съвет. Можеш ли да дойдеш?

— Сега ли?

— Да. Моля те.

— Добре — съгласих се аз и се върнах в хола. — Ще отида у Мими. Била се накиснала в някаква каша и има нужда от помощ.

Нора се засмя.

— Дръж си краката кръстосани. Извини ли ти се? На мен ми се извини надълго и нашироко.

— Да, на един дъх. Доръти вкъщи ли си е или при леля си Алис?

— Гилбърт каза, че била у леля си. Колко ще се бавиш?

— Ще гледам да не се задържам дълго, Най-вероятно е да са прибрали Йоргенсен в пандиза и тя да иска да разбере как да го измъкне оттам.