Дашиъл Хамет - Големият удар

Поклатих отрицателно глава, преди още да ми е задал въпроса.

— Не виждам нищо, което да ви насочва към него, като изключим това, че е адвокат на Уайнънт и сигурно не казва всичко, което знае.

— Да, разбирам. Какво да се прави — нали затова хората си имат адвокати. А сега за момичето: може да се каже, че истинското й име съвсем не е Джулия Улф. Все още не знаем със сигурност, но вече имаме сведения, че съвсем не е от жените, на които би трябвало да поверява толкова пари — ако, разбира се, е знаел що за стока е.

— Има ли полицейско досие? Той кимна с глава.

— В чудесна каша е забъркана. Една-две години преди да постъпи при него на работа, е излежала шест месеца по обвинение в изнудване на мъж с помощта на съучастник. Това е станало в Клийвланд, на запад, и е действала под името Роуда Стюарт.

— Предполагате, че Уайнънт е знаел това?

— Не мога да кажа. Не вярвам, че ако е знаел, би й давал в ръцете толкова пари, но на какво ли не са способни някои мъже. От време на време са я виждали също така в компанията на този Шеп Морели и хората му.

— А за него имате ли сигурни улики?

— Не и в този случай — призна със съжаление Гилд. — Но ни трябваше за едно-две други неща. — Той свъси леко белезникавите си вежди. — Много ми се ще да разбера защо се е домъкнал тук при вас. От тези наркомани, разбира се, всичко може да се очаква, но все пак ми е интересно.

— Не знам, нали ви казах.

— Не подлагам думите ви на съмнение — побърза да ме увери той. После се обърна към Нора: — Нали не се държа с него прекалено остро? Трябва да ни разберете, принудени сме…

Тя му се усмихна, каза, че много добре разбира всичко, и му напълни чашата с кафе.

— Благодаря ви, мисис Чарлс.

— Споменахте нещо за наркомани — кого имахте предвид? — попита тя.

— Морели, разбира се.

— Той беше ли… — обърна се тя към мен.

— До ушите.

— А защо не ми каза — ядоса се тя. — изпускам всичко интересно!

И отиде да се обади по телефона, който пак звънеше.

— Ще го дадете ли под съд, задето ви рани? — попита Гилд.

— Само ако настоявате.

Той поклати глава. Гласът му беше небрежен, макар в очите му да са четеше любопитство.

— Засега имаме достатъчно улики срещу него.

— Започнахте да ми разказвате за момичето.

— Да. Разбрахме значи, че прекарва доста нощи извън апартамента си — понякога е отсъствала по два-три дни. Изглежда, тогава именно се е срещала с Уайнънт. Но не съм сигурен. Не успяхме да открием никакви несъответствия в разказа на Морели — той твърди, че от три месеца не са се срещали. Вие как смятате?

— И аз съм на същото мнение. Уайнънт е изчезнал преди близо три месеца. Това можа да значи нещо, но може и нищо да не значи.

Нора влезе и ми каза, че Харисън Куин ме търси на телефона. Той ме осведоми, че е продал някои акции, които бях отписал като чиста загуба, и ми съобщи цените.

— Виждал ли си Доръти Уайнънт? — попитах аз.

— Откак бяхме у вас, не съм я виждал, но днес следобед имаме среща в „Палма“ — ще пийнем по една аперитивче. Сега се сетих — тя ми заръча да не ти казвам. Какво ще кажеш за тези мангизи, Ник? Ще са минеш, ако на се включиш и ти. Онези диваци от Западните щати ще предизвикат инфлация, щом се свика Конгресът, а дори и да на го направят, всички го очакват от тях. Вече ти казах миналата седмица, че има слух за картел, който…

— Добре, добре — съгласих се аз и му дадох указания какви акции да купи и на каква цена. Той чак тогава се сети, че чел нещо във вестниците за моето раняване. На беше много заинтересован и почти не обърна внимание на уверенията ми, да се чувствувам добре.

— Значи едва ли ще играем пинг-понг в близките ден-два — произнесе той с искрено съжаление. — Слушай, нали имаш билети за премиерата тази вечер? Ако няма да ходите, бих…

— Ще ходим. Благодаря все пак. Той се засмя и се сбогува.

Когато се върнах в хола, келнерът вече разчистване масата. Гилд се беше настанил удобно на дивана. Нора тъкмо му говореше:

— … и всяка година за коледните празници трябва да отпътуваме нанякъде, защото роднините ми много държат на тях и ако сме си вкъщи, или ще ни дойдат на гости, или ние трябва да им гостуваме, а Ник много мрази.

Аста си ближеше лапите в ъгъла. Гилд погледна часовника си.

— Вече ви отнех много време. Нямах намерение да ви се натрапвам…

— Тъкмо бяхме стигнали до убийството — обадих се аз и седнах.

— Да, вярно — отпусна се той пак на дивана. — Убита е в петък, на двайсет и трети, малко преди три и двайсет следобед — тогава мисис Йоргенсен я открила. Трудно е да се каже със сигурност колко време я лежала така в предсмъртна агония, преди да я намерят. Единственото, което ни е известно, е, че в два и половина е била жива и здрава и телефонът е работел, когато й се обадила мисис Йоргенсен, и че все още е била жива в три часа, когато Маколи е разговарял в нея по телефона.