Дашиъл Хамет - Големият удар

— За какво са се скарали?

— Даде интервю за един вестник, в което каза, че според него петгодишният план на руснаците съвсем не е обречен на провал.

Аз се засмях.

— Изглежда, и двамата са…

— Тя е по-зле от него. Вече всичко забравя. Когато оперираха брат й от апандисит, двете с Мими отивали на свиждане същия следобед с такси, а покрай тях минала една катафалка. Мис Алис пребледняла, сграбчила Мими за ръката и казала: „Божичко! Това дали не е… как му беше името?“

— Къде живее?

— На Мадисън Авеню. Адреса й го има в телефонния указател. — Той се поколеба. — Не мисля, че…

— Няма да я безпокоя.

И преди да успея да добавя нещо, телефонът взе да звъни. Той вдигна слушалката.

— Ало?… Да, на телефона… Кой?… А, да… — Мускулите около устата му се стегнаха, очите му се отвориха широко. — Къде? — Слуша известно време. — Да, разбира се. А ще успея ли? — Погледна часовника на лявата си китка. — Добре. Ще се видим във влака. — Той затвори. — Беше лейтенант Гилд. Уайнънт направил опит за самоубийство в Алънтаун, Пенсилвания.

Като влязох в „Палма Клъб“, заварих Доръти и Куин на бара. Видяха ме чак когато приближих и поздравих. Доръти беше със същите дрехи, както и последния път, когато я видях.

Тя ме погледна, после отмести погледа си върху Куин и се изчерви.

— Защо си му казал!

— Момичето е много добре — жизнерадостно каза Куин. — Купих ти от онези акции. Би трябвало да си купиш още обаче. Какво ще пиеш?

— Един старомоден 15 15 Коктейл от уиски, хининова вода, вода, захар, резен цитрусов плод и една черешка. — Б. пр. . Ама и ти си една гостенка — измъкваш се, без да се обадиш!

Доръти ме погледна отново. Драскотините по лицето й бяха избледнели, синината почти не си личеше, а устата й вече не беше подута.

— Аз пък ти имах доверие — каза тя и имах чувството, че ще заплаче.

— Какво значи това?

— Много добре знаеш какво значи. Вярвах ти дори когато отиде на вечеря у мама.

— А защо не?

— Цял следобед е такава — намеси се Куин. — Не я дразни. — Той сложи ръка върху нейната. — Хайде, хайде, мила, недей да…

— Млъкни, ако обичаш — дръпна си Доръти ръката. — Много добре знаеш какво значи това! — продължи тя към мен. — Вие двамата с Нора, сте ми се подиграли пред мама и…

Започнах да проумявам.

— Тя ти го каза и ти й повярва? — засмях се аз. — След като я познаваш двайсет години, как можеш още да й се хващаш на лъжите! Предполагам, че ти е звъннала по телефона, след като си тръгнахме оттам — ние се скарахме и останахме съвсем малко.

Тя провеси глава надолу.

— Ах, че съм глупачка! — прошепна с нещастен глас. — Слушай, нека отидем още сега при Нора. Трябва да й се извиня. Ама че съм магаре! Пада ми се, ако тя вече никога…

— Ще отидем, разбира се. Време имаме колкото искаш. Но първо дай да пийнем по нещо.

— Братко Чарлс — започна Куин. — Искам да ти стисна ръката. Ти върна светлината в погледа на това дете и донесе радост на… — Той изпразни чашата си. — Хайде да отидем при Нора. Пиенето там не е по-лошо, а струва по-малко.

— Защо не останеш тук? — предложи Доръти. Куин се засмя и поклати глава.

— Никога! Можеш да убедиш Ник да остане тук, но аз не се отделям от теб. Цял следобед съм ти понасял сълзливото настроение и сега заслужавам да се порадвам на слънцето в очите ти.

Когато пристигнахме в „Норманди“, заварихме при Нора брата на Доръти, Гилбърт Уайнънт. Той целуна сестра си, ръкува се с мен, а след като го представихме на Харисън Куин, подаде и на него ръка. Доръти веднага пристъпи към поднасянето на дълги, искрени и немного разбираеми извинения на жена ми.

— Стига, стига — прекъсна я Нора. — Няма за какво да ми се извиняваш. Ако Ник ти е казал, че съм обидена, засегната или нещо такова, да знаеш, че е един лъжлив грък! Дай си палтото.

Куин включи радиото. Удари гонгът и съобщиха, че часът е пет и тридесет и една минути.

— Хайде, ти си барман — обърна се Нора към Куин. — Знаеш кое къде е, — И тя влезе след мен в спалнята. — Къде я откри?

— В едно кръчме. Какво прави тук Гилбърт?

— Каза, че дошъл да я види. Снощи не се била прибирала и той решил, че може да е при нас. — Тя се засмя. — Макар че никак не се изненада, като не я завари тук. Каза, че вечно изчезвала от къщи, страдала от дромомания 16 16 От гръцкото δρόμος — бягане. — Б. пр. , породена от комплекс на тема „майка“ — крайно интересно заболяване.

Твърди, че според Щекел страдащите от дромомания обикновено проявявали и клептомански импулси и бил оставял разни вещи из къщата, за да види дали ще ги открадне, но засега нищо не крадяла.