Джоузеф Уомбо - Сянката на койота

Но в долината останаха части, които не се поддадоха на инвазията на огромните трактори. Една от тях е градчето Минерал Спрингс, на петнадесетина километра от Палм Спрингс. Причината е елементарна — вятърът. Пустинният вятър, който може да задвижи десет хиляди турбини. Търговската камара в Минерал Спрингс го нарича „Терапевтичен бриз“, а населението — вихър.

Местните жители казват, че пясъкът е намалял. Вятърът го издухал към Солтън Сий. Този вятър можел да предизвика дъжд от камъни — нещо като пустинна градушка. Разправят, че колите с отворени прозорци щели да бъдат напълно опустошени.

Но през 1978 година добрите граждани на Минерал Спрингс решиха, че независимо от вятъра, искат дял от доларите на туристите от съседите си от другата страна на долината. В края на краищата, тяхната минерална вода, извираща от земята с температура сто и осемдесет градуса по Фаренхайт, беше чиста и не миришеше на развалени яйца. Всъщност, беше толкова чиста, че те поискаха правителствени субсидии, за да изучават явлението гореща минерална вода без мирис, докато накрая бе изказано мнението, че вероятно вятърът отнася миризмата, преди да е стигнала до човешкия нос.

Жителите решиха, че ако на тяхното градче ще се гледа сериозно, наред с другите екстри ще му трябва и полиция, затова обявиха конкурс за шериф и се задоволиха с един ветеран с четиринадесетгодишен стаж. Девет години преди това Пако Педроса бе служил като сержант в полицията в Лос Анджелис и се бе преселил на това място с пустинен климат с надеждата да излекува хроничния бронхит на дъщеря си.

Населението на Минерал Спрингс мислеше, че ще мине с трима полицаи, но новият шериф насочи вниманието към няколко териториални проблема. Тъй като беше отдалечено и достъпно само за богати пустинни курортисти, градчето бе убежище на повече химици и от Калифорнийския технологичен университет, с тази разлика, че всички бяха аматьори. Уединените ветровити каньони бяха се превърнали в удобно скривалище за членовете на „Кобра“ — обявена извън закона банда рокери, които изкарваха прехраната си, като произвеждаха амфетамини. Там беше идеалното място за бързодействащи лаборатории. Етеричната миризма на кристалния прах се разсейваше към Индио още в мига, в който напуснеше лабораторията. Нямаше опасност ченгетата да влязат там. Както и в обикновените домове. Ето защо, в града и около него се виждаха да профучават множество мотоциклети „Харли Дейвидсън“, чийто притежатели развиваха много по-активна дейност от Клуба на ротарианците дори.

В добавка към лабораториите за амфетамини и наред с ниските наеми, Минерал Спрингс беше и идеално място за хищниците, които прииждаха в богаташките курорти, за да се хранят с туристи. В градчето имаше два здравни центъра за лечение на психичноболни и наркомани, и поправителен дом за бивши затворници. Единствената голяма къща бе построена от сводник, който в разгара на сезона доведе тринадесет момичета, за да работят в хотелите. Толерирането на свободния стил на живот и ненамесата в частните дела докара и колония нудисти, а те на свой ред — орди сърфисти, чиито сърфове често биваха разбивани от коварните ветрове. На ченгетата никак не им беше лесно, защото бившите затворници, рокерите, търговците на наркотици, крадците, нудистите, разбойниците, сводниците, сърфистите, наркоманите и пияниците не искаха полиция.

Пако Педроса се нуждаеше от схватливи и неподкупни ченгета, за да се оправя в този край, намиращ се на петнадесет километра от най-близкото полицейско управление, откъдето можеха да потърсят помощ.

На всяко ченге, което наемаше през годините, той казваше едно и също: „Трябват ми хора, които да разсъждават като уличните престъпници, но и да притежават нещо по-важно — дипломатичност. Когато си сам и на хоризонта не се вижда помощ, трябва да можеш да убедиш бандитите в своето. Запомни едно — тук нямаш нищо и никой на твое разположение“. На всички, освен на единствения си служител от женски пол, Рут Коско, Пако Педроса казваше и още нещо: „Няма да ви тормозя за оръжията, които носите. Имаме «М-14» и магнуми 44-ти и 45-ти калибър. Можеш да се разхождаш с деветмилиметров пистолет или с ръчен ракетомет, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре. Няма и изисквания за униформа. Няма да ти се карам, че не си лъснал обувките си, защото слънцето и без това ще разтопи боята. Няма да те притеснявам, ако подремваш от време на време на нощно дежурство, щом ти се налага. Имам само няколко правила за моите ченгета. Никакви наркотици и кражби. Никакъв алкохол по време на работа. И никакъв извратен секс в пределите на града с човек на възраст под четиридесет години, дори когато не си дежурен. Това е всичко, що се отнася до правилата“.