Джоузеф Уомбо - Сянката на койота

На земното кълбо има два тесни пояса на двадесет и пет градуса северно и южно от екватора, където движението на ветровете и океаните не позволява на дъждовните облаци да достигнат до повърхността на земята. Слънцето безпрепятствено изсмуква влагата от почвата, растенията и животните. По тези места нощното небе е ясно и въздухът изведнъж става студен, когато топлината се вдигне нагоре. Дневната жега и нощният хлад на повърхността на земята пораждат силни ветрове. Там, където има планини, издигащият се горещ въздух бива изместван от хладен, идващ от високите места, който се спуска в каньоните, като изсушава още повече земята.

В миналото такива места са били смятани за негостоприемни за обикновени човешки същества, но от друга страна никой не твърди, че в Холивуд живеят обикновени хора. Вероятно прекалено хубавият живот по време на Златната епоха там ги е накарал да се преместят — само на два часа път от Лос Анджелис, но цял един свят по-надалеч.

Хората, които живееха така, сякаш се възбуждаха от кадилаците си, а и казваха, че слагат кокаин на гениталиите си, за да останат възбудени по-дълго, установиха, че за пръв път от години могат да се отпуснат. Пустинята притежаваше магия.

Отначало някои от тях не разбираха това. Пустинята изглеждаше неприветлива и враждебна, но скоро обграждащите ги планини престанаха да им приличат на грамади от камъни и придобиха величествени очертания и изящни линии. Филмовите звезди започнаха да говорят за изтънчените пастелни тонове на пустинята и за непрестанно променящата се феерия от светлини. Кълбестите облаци изпъстряха планините и хълмовете с петна светлина и постоянно менящи се сенки. Филмовите звезди седяха край басейните или естествените горещи минерални извори и наблюдаваха вълшебните светлосенки, кораловите, алените и тъмночервените цветове на кактусите и дивите цветя, с които бе осеян пейзажът. Подножията бяха толкова обрасли с върбинка, че ги наричаха Пурпурни. А после настъпваха хладните нощи, когато филмовите звезди се вторачваха в истинските звезди. Небосводът блестеше като осеян с диаманти.

Ето как Палм Спрингс осигуряваше убежище и се бе превърнал в своеобразно светилище между снимачните периоди. Там ходеха всички — Гейбъл, Ломбард, Кагни, Трейси, Хепбърн, братята Маркс, дори Гарбо. И колкото и да се страхуваха от Времето тези хора, които щяха да останат вечни, пустинята даваше отговор на проблемите им. Топлият сух климат успокояваше артритните болки, бурсита и заболяванията на белите дробове. Всеки започваше да се чувства по-жизнен, играеше тенис и голф, плуваше и лудуваше като Ерол Флин.

Изненадите бяха безкрайни. По здрач върхът на планината Сан Хасинто се осветяваше изотзад от залязващото над Тихия океан слънце. Това предизвикваше вълнуващото усещане, че малко по на запад от планините е градът и прожекторите на кинотеатрите. Опиянените тълпи и критиците със своите моливи и тетрадки сякаш се намираха точно от другата страна. Атмосферата беше толкова предразполагаща, че филмовите величия се отпускаха и играеха като деца. Чувстваха се в безопасност. Можеха да си отдъхнат, защото Холивуд беше наблизо.

По-късно, разбира се, когато филмовите знаменитости установиха, че пясъкът и кактусите им харесват, в пустинята нахлуха строителните предприемачи. Започнаха в Палм Спрингс и стигнаха на юг, до Катидрал Сити, Ранчо Мираж, Палм Дезърт, Индиан Уелс и Ла Куинта. Долината Коачела сякаш бе подложена на светкавична въздушна бомбардировка.

По всичко личеше, че нищо не може да спре строителите на крайградски клубове и курорти. Говореше се, че големите трактори са предизвикателство дори за Годзила. Но един от дребните братовчеди на Годзила успя малко да ги забави. Явно някои части на долината Коачела бяха предоставили последен шанс на един дребен, застрашен от изчезване вид, наречен реснист гущер — не правещ впечатление с нищо дребосък с прихлупени клепачи, дебел корем и белоснежни люспи, мимикрия, която му позволяваше да оцелее в пустинята. И все пак това същество остана най-голямата надежда на природозащитниците, за да забавят инерцията, в която отдавна бе изпаднал Холивуд. Но някои от най-богатите и известни хора в света притежаваха имоти във владенията на реснистия гущер, затова дори заклетите комарджии не залагаха много на дребното влечуго.

В долината Коачела вече имаше най-малко петдесет игрища за голф и над двеста хотела, и ниската влажност в пустинята бе безвъзвратно променена от грандиозните атаки срещу подземните реки.