— Няма да е лошо да поупражним подписите си — делово предложи Дафни.
Тя се обади на румсървис и поръча минт джулеп 15 15 Питие от уиски или коняк със захар, джоджен и лед. — Б.пр.
за себе си и бира за Болд. След като сервитьорът донесе поръчките и си тръгна, те излязоха на балкона. Настаниха се в зелените плетени столове, застлани с меки крепонени възглавнички, и се заслушаха в тропота на конските копита по калдъръмената уличка. Потрудиха се върху фалшивите си подписи. По стените на балкона падаха преплетените сенки на артистичните елементи на парапета от ковано желязо… бяха черни, бели, сиви и приличаха на силуети на китайски кукли. След като изпълни цяла страница с подписа си, Болд вдигна поглед към Дафни. Лицето му бе пламнало от горещината.
— Знаеш ли коя е най-голямата ирония?
— Иронията не е наш патент — отвърна тя, очевидно под въздействието на бърбъна.
Болд се усмихна, допи бирата си и заяви:
— Иронията е в това, че нещата се обърнаха. И кои са сега измамниците, които се опитват да откраднат едно бебе?
„Командърс пелъс“ бе огласен от глъчката на изисканите гости — сподавени разговори, потропване на скъпи прибори, свистене на корковите тапи, извадени от гърлата на бутилките. Болд и Дафни, в ролята на семейство Бремър, бяха отведени до масата им в пищно боядисаната зала на втория етаж на ресторанта. Веднага бяха обсадени от цяла армия сервитьори и по всичко личеше, че мъжете са привлечени най-вече от красотата на Дафни.
Тя покори заведението в момента, в който пристъпи прага му. Управителят остана очарован от безупречния й френски и от дълбокото деколте на роклята, която си бе купила по-рано през деня.
Болд наведе глава и се заигра с маслото в чинията.
— Не се цупи — напомни му тя.
— Не се цупя. Просто размишлявам върху обаждането на Джон.
Ла Моя бе проследил Шевалие предишната вечер и той го бе отвел на север, до малкото градче Мешан. Ла Моя обаче не е бил единственият преследвач. Имало е и втора кола, която е следвала Шевалие. Ла Моя се постарал да остане незабелязан, но предполагаше, че вторият преследвач е бил Дънкин Хейл.
— И къде все пак е руската армия? — попита Болд. После поясни: — Имам предвид хората от Бюрото. Те имат действащо подразделение на ФБР тук, в града, което по всяка вероятност не е съвсем малко. А използват външен агент, който работи съвсем сам по случай от общонационално значение. Къде му е подкреплението?
— Разбирам какво се опитваш да ми кажеш. — Тя намаза една филийка с масло и му предложи да опита.
Болд продължи:
— Единственото обяснение, което ми идва наум, е, че той проучва обстановката по нареждане единствено на Флеминг, което пък означава, че Флеминг не желае останалите агенти да научат за Ню Орлиънс. Защо?
— Има царевичен хляб и розмарин. Ако смяташ да си поръчаш свинско филе, тогава задължително трябва да хапнеш царевичен хляб за предястие.
— Нима Флеминг е дотолкова заслепен от желанието си за успех, че е готов да премълчи една толкова обещаваща следа и да я разгласи едва след като се сдобие с неоспорими доказателства?
— Кей Калиджа ми го описа точно в такава светлина — кимна Дафни. — Реши ли вече какво ще ядеш? Трябва да избереш между свинското и морската котка.
— Той сигурно вече е проследил наетата кола до Солт Лейк, което означава, че знае самоличността на Дешамп — кредитната карта. Какво повече му трябва?
— Аз лично ще си взема морска котка — отвърна тя. Опита един стрък целина и с изключително интимен глас попита: — Знаеш ли истинската история за Гайдаря от Хамелин?
— Флейтата и децата ли?
Тя размаха стръка целина като диригентска палка.
— Не. Не. През тринадесети век Гайдаря бил нает от хората на германския град Хамелин, за да избави града им от плъхове. И той направил точно това — прогонил плъховете от града. Според легендата така ги омаял с музиката си, че те тръгнали след него. Всъщност той по всяка вероятност ги е отровил. Щом се отървали от плъховете, гражданите на Хамелин отказали да му платят. А той си отмъстил, като убил над сто от децата в града.
— Това е фолклор, нали?
— Не, наистина е съществувал такъв човек. Един от първите документирани серийни убийци. Фолклорният елемент идва от Гьоте и Робърт Браунинг, които поукрасили историята. — Тя остави целината в чинията. — Семейство Кроули излежали присъдите си, но след това ги лишили от правото да си осиновят дете. Затова те лишават другите от децата им. Да не би да мислиш, че решението му да се маскира като хигиенист от службата за борба с вредителите е случайно? Нищо подобно — тази дегизировка напълно съответства на ролята, която играе. Гайдаря от Хамелин. Те са могли да оставят за себе си едно от отвлечените дечица, но не са го сторили. Предпочели са да взимат от плодовитите и да дават на безплодните, съчетавайки в себе си образите на Робин Худ и на Гайдаря от Хамелин. Те са озлобени. Отвличат и продават децата не само заради печалбата, а и като средство да си отмъстят, да си го върнат на системата. Ще ми се да можех да кажа, че са предсказуеми, но не са. Живеят с убеждението, че постигат реванш чрез похищенията, които извършват. Разбират радостта, която едно осиновяване може да донесе. Но на тях тази радост им е била отказана. И те са много сърдити.
Читать дальше