Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

Изглежда почтен, помисли си Болд.

Човек, който редовно ходи на църква, отбеляза Дафни.

Човекът имаше тъмна коса, ъгловато лице, насмешлива усмивка. Облечен бе с панталон в цвят каки и закопчана догоре синя риза. Минаваше единадесет часа. Зад него се чуваха новините по телевизията.

— Мога ли да ви помогна? — попита той с едва доловим южняшки акцент.

— Това е лейтенант Лу Болд — представи ги Дафни. — Аз съм Дафни Матюс. От полицията сме, господин Бремър. — И двамата извадиха значките си, но само за миг. Побързаха да си ги приберат, надявайки се, че мъжът няма да забележи факта, че нямат никакви правомощия в този град.

— СПУ 14 14 СПУ — Сиатълско полицейско управление. — Б.пр. ? — попита Бремър с пресъхнало гърло. Не бе пропуснал нищо. — Къде е това?

— Сиатъл — отвърна Дафни.

— Доста сте се отдалечили от къщи.

Болд се намеси.

— Доста е късно вече. Молим да ни извините.

Бремър се поколеба. И тримата се почувстваха неловко.

— Имате ли нещо против да погледна значките ви още веднъж? Защо не ми ги дадете да ги разгледам на спокойствие?

Те изпълниха молбата му. Бремър затвори и заключи входната врата. След шестдесет безкрайно дълги секунди той отвори отново и ги покани вътре.

— Съпругата ви вкъщи ли е, господин Бремър? — попита Дафни. — Бихме желали да разговаряме и с двама ви, ако е възможно.

— Тази вечер излизахме — обясни той, без да са го питали.

Беше обяснимо нервен и разтревожен. На Дафни това й хареса.

— Празнична вечеря значи. — Сега, когато лампите бяха запалени, на Болд му се стори, че стаята е значително по-голяма.

— Празнували сте осиновяването — повтори Дафни, която целеше да го извади от равновесие. Най-важното в случая беше тя да води играта.

— Синди! — извика съпругът, а в гласа му прозвучаха нотки на отчаяние. — Облечи си нещо и слез долу.

— Хубава къща — отбеляза Болд.

— Искате ли да ни покажете детската стая?

— Синди!

Синди Бремър, жена, която и през следващите десет години щеше да продължи да изглежда на двадесет и пет години, влезе във всекидневната, загърната с домашен халат, който едва закриваше средата на бедрата й. Рязко се спря в момента, в който забеляза Болд и Матюс, и понечи да се върне обратно.

— Мили боже, Брад! — оплака се тя.

— Остани. Те са от полицията.

— Пет пари не давам откъде са. Бихте ли ме извинили за момент? — Тя погледна към посетителите, а след това бързо излезе от стаята. Пет минути по-късно се появи отново с гримирано лице, дънки и блуза.

Последваха запознанства. Жената беше дребничка, с тънка талия и крехки ръце, но изразителните очи и тъмната коса подсилваха излъчването й. Акцентът й бе по-изразен от този на съпруга й, и демонстрирайки типичното южняшко гостоприемство, тя заговори, наслаждавайки се на собствения си глас, за пътуването й до Сиатъл, което бе предприела преди десет години с една нейна приятелка от женския клуб в университета.

— Сигурна съм, че там сервират най-вкусните раци в света — заяви тя.

Болд дълбоко чувстваше липсата на вкусните раци, опияняващия мирис на море и живописните залези над „Олимпикс“. Но повече от всичко му липсваше малката Сара.

Последва неловко и напрегнато мълчание.

Пръв заговори съпругът.

— Те споменаха осиновяването, скъпа.

Дафни хвърли един поглед на Болд, пое дълбоко дъх и заговори предпазливо.

— Въпросът е много деликатен. И поверителен. Ще ви помолим да го имате предвид.

— Ще го имаме предвид и ще се почувстваме много по-добре, ако ни кажете какво точно желаете — нетърпеливо се намеси Брад Бремър. Той прекрасно знаеше колко много пари бяха платили на Шевалие за детето. И за разлика от жена си, която продължаваше да си седи спокойно, вече усещаше надвисналите неприятности.

Болд обясни:

— Разследваме серия отвличания.

Забелязала озадачените им изражения, Дафни побърза да добави:

— Целта на нашето посещение е да ви информираме и да ви предупредим, да се опитаме да ви предпазим от извършването на криминално престъпление, защото точно това ще стане, ако осиновите това дете.

— О, боже! — Синди Бремър най-после осъзна онова, което съпругът й вече знаеше. — Не можете да ни причините това! Знаете ли какво преживяхме? Това е нашето бебе, нашето първо бебе.

Болд се обърна към съпруга.

— Поддържате делови отношения с адвокат на име Шевалие от Ню Орлиънс. — Кръвта се отцеди от лицата на двамата съпрузи, театралната усмивка на жената изчезна. — Преди да продължите с процедурата по това осиновяване, трябва да научите фактите, такива, каквито са.