Пиер Рей: Аут

Вбесяваше се не от това, че Морти се възползваше от тялото й, а от това, че той си позволяваше да държи ръката й, очаквайки от нея мръсното и лепливо нещо, наречено нежност.

Военните камиони бяха тръгнали от Женева, Нион, Морж, Лозана, Фрибур, Цуг и Цюрих, за да превозят бойните части. Всеки мъж имаше за задача да прегледа триста метра от железопътната линия и десет метра от терена отстрани на затревения участък. За първи път швейцарската полиция и военните бяха решили единодушно, че един човешки труп, макар и лишен от десен крак, може да внесе хаос във веселата швейцарска природа. Полицията провеждаше разследване, армията предоставяше хора. Категорична бе заповедта: да продължи търсенето, докато се намери останалото от мъртвеца. След като се смрачи, сержантите сапьори наредиха да се запалят прожектори.

Що се касае до намерения крак върху скарата на локомотива на експреса Женева — Цюрих, той разкри на детективите някои от своите тайни. Обувката носеше марката на известен нюйоркски моделиер на обувки „Биаска“. Цюрихските полицаи незабавно алармираха по телефона своите колеги от Ню Йорк.

Последните започнаха незабавно разследване. С малко късмет скоро щеше да стане известно името на собственика на обувката. В джоба на панталона, освен смачканото руло банкноти на сума пет хиляди долара беше намерен железопътен билет, перфориран в Цюрих. Полицаите бяха удивени как бе възможно един разхождащ се крак да се появи в Цюрих, вместо да пристигне в Женева заедно с другия крак, с главата и с останалите части от тялото на законния собственик.

Добре настанен между Виторио Пицу и Моше Юделман, Итало Бебе Волпоне изгледа единадесетте седнали около масата за съвещания мъже. Седенето на фотьойла, заеман преди това от собствения му брат, внасяше у него чувство на спокойствие, на власт, което надделяваше над неспокойната игра на очите му с полузатворените клепачи. Той се боеше от гласа си, който можеше да постигне истинската си сила само във високите нотки на агресивност и заплаха. Сега трябваше да разговаря тихо и авторитетно.

Итало направи ново усилие да сдържи пръстите на ръцете да не играят нервно със златната писалка и да спре вечната „сарабанда“ на очите си, опитвайки се да влезе в кожата на човека, чиято роля трябваше да играе в момента.

За компенсация пъхна два пръста във вътрешния джоб на сакото си, над сърцето, за да усети успокояващия и вълнуващ контакт с тестето от петдесет и две карти за игра, с което не се разделяше никога. То имаше двойно значение за него, първо като игра — тя му помагаше да живее, и той живееше, за да играе — тестето бе глашатай на съдбата, вестител на добри и лоши случки. Когато пътуваше, Итало винаги носеше със себе си миниатюрна рулетка. Когато топчето от слонова кост започнеше своите нескончаеми и вълнуващи обиколки, нито денят, нито нощта, а още по-малко времето имаха значение за него. Той влизаше в една вселена, където само цифрите бяха за него крале. Рекордът му за продължителна игра беше три дни и четири нощи в един частен салон в Лас Вегас. На равни интервали прислужниците поставяха пред него храна и напитки, които той гълташе машинално, сред изкуствената светлина на флуоресцентните лампи, осветяващи зелената маса за игра. Когато веднъж беше станал, за да раздвижи схванатите си крака, се строполи на мокета, хъркайки като новороден. След като го пренесоха в апартамента, спа четиринадесет часа непробудно.

Без да пуска върховете на картите от пръстите си, Итало каза:

— Нашият приятел О’Брайън, който е ваш представител, в момента пристига в Цюрих. Всичко е наред. Ето телеграмата на дон Дженко, която току-що получих.

Той извади от джоба си парче хартия, което беше чел сто пъти, преди да изпълни нареждането, дадено от брат му, да обяви пред повиканите голямата новина.

Еторе Габелоти я погледна бегло, предаде я мълчаливо на Симоне Феро, който на свой ред я връчи на Джоузеф Дото. Докато на свой ред Кармине Кримело, Виторио Пицу, Анджело Барба, Висенте Бруторе, Томас Мерта, Алдо Амалфи, Карло Бадалето и Франк Сабатини се запознаха с нейното съдържание, Итало помисли, че присъства на историческо събитие: мирната среща след двадесет години студена война и убийствени експлозии между двете най-мощни фамилии на Синдиката Габелоти и Волпоне. Погледът му се плъзна по лицата на присъстващите, които издаваха несдържаното самодоволство от направеното. Обиколила всички присъстващи, телеграмата се завърна при него.