Пиер Рей - Аут

Все някога трябваше да започне — за начало позираше за една фирма, произвеждаща супа от аспержи. След като преспа с нея, фотографът реализира още някои по-интимни клишета, предназначени, както се кълнеше той, да останат в неговите професионални архиви. Луда от гордост, тя ги видя три месеца по-късно да се появяват в едно весело списание, разбирайки в този момент ползата, която бе възможно да извлече от това предателство. Един минискандал можеше да повлече след себе си по-голям и при повече шанс да се обърне във верижна рекламна реакция. Беше взела от една приятелка адреса на добър адвокат, решена да даде максимум блясък на тази „злоупотреба с доверието“.

Беше посетила кабинета на Морти О’Брайън, където някакъв стажант с неприятен вид й беше казал, че не знае къде е шефът му. След като направи две безплодни посещения, третия път някакъв нищожен човечец се намеси в разговора със стажанта. Беше тип, когото никой нямаше да забележи на улицата, освен ако той се разхождаше с нож, забит в гърба, или с цифри на гърдите, показващи размера на богатството му. За нейна изненада стажантът беше изблял сервилно: „Господин О’Брайън лично ще се заеме с вашия случай“. Ето… Така започна всичко между тях. Тя бързо беше разбрала, че зад тази нищожна външност се крие една щедра душа, и първата любовна нощ не закъсня. Навремето Заза живееше в една бедна стая и беше непрекъснато заплашвана, че ще бъде изхвърлена, ако не си плати наема навреме. Капиталът й се състоеше от евтин куфар, смачкана вечерна рокля, спортен костюм и чантичка с козметика.

Колкото щедростта на Морти я беше очаровала, толкова любовните му ласки, ласки на заек, я бяха разочаровали. Нейните прегръдки го караха да изпада в митичен екстаз. Естествено, от хигиенна гледна точка Заза си предлагаше толкова любовни авантюри, колкото позволяваха неговите отсъствия, след като той я бе настанил в луксозен апартамент на Уолдорф, където по някакво чудо можеше да поръчва всичко, което й хрумнеше. Тя увеличи желанията си, поръчвайки си за една седмица дрехи, количеството и качеството на които можеха да накарат една филмова звезда да се изчерви от срам. После, за да изпита своя любовник и да провери здравината на връзките, които го свързваха с нея, тя поиска бижута. Той беше изпълнил желанието й срамежливо, надминавайки далеч нейните очаквания. Никакво желание не можеше да го учуди и сякаш изпитваше удоволствие да ги задоволява, преди тя да ги бе изразявала гласно. В замяна Морти искаше тя да присъства на безкрайните соарета, където, отегчена до смърт, да се изчервява, когато той взима ръката й в своята и я гледа с покорство и странно замислен поглед.

Морти говореше малко за работите си, задоволявайки се да я отрупва с бижута и пари, до деня, когато преди месец й бе задал странния въпрос: „Искам да живеем само двамата, ти и аз. Готова ли си?“. Заза, тъй като знаеше, че той е женен, изтръпваше при мисълта за безкрайното „тет а тет“ и затова поиска съвет от Джими Фотографа, когото беше междувременно открила и който не отказваше нейните временни заеми. Той беше настоял да й обясни предимствата на тази връзка, учудвайки се как един човек като О’Брайън може да се влюби в „една нарцисизирана и парфюмирана крава“, чиито прототипи дефилират в студиото му непрекъснато, през целия ден. Но като всички дребни курвета, които не желаеха да заплащат цената на това, което взимат благодарение на временния интерес към техния задник, Заза, която не виждаше по-далеч от своя нос, се задоволи да му отговори: Явно е, че ми завиждаш за тази „клечка“.

Единственият аргумент, с който Джими успя да я изненада, дори да я впечатли, беше: „Този, който взимаш за клечка, се занимава с най-деликатните работи на Синдиката“.

Тя беше избухнала в смях: Морти — гангстер! Но от време на време на нея й се бе случвало да прецени Морти през очите на Джими. Предния ден всичко се беше объркало. По един странен начин Морти беше повторил въпроса си от по-рано: „Готова ли си?“.

Не без влиянието на Джими тя беше отговорила: „Да“.

Сега дръпна пердето и хвърли разсеян поглед към улицата. Тя бе залята от морето туристи. Винаги бе мечтала да посети Насау и да се разходи по Бей стрийт. След като желанието й се беше изпълнило, сега изпитваше само досада и скука. След час Морти щеше да се върне, билетите им бяха приготвени, но посоката на пътуването им оставаше неизвестна. „Там, където отиваме, ти ще бъдеш като кралица. Не съществува нещо, което да пожелаеш и да не получиш веднага.“ Тя бе попитала уморено: „Ами слон?“. Морти беше отговорил с детски глас: „Предполагам, че говориш за слон, излят от масивно злато?“. Малко заинтригувана, тя се беше върнала в банята, броейки за успокоение дните, които й оставаха да прекара с Морти, преди да сложи ръка върху парите му и да се присъедини към Джими.