Пиер Рей - Аут

Той се пребори с една възглавница, садистично я разпра и перата й се разпиляха из стаята. След това замръзна с учестено дишане и с блестящо от пот лице, поемайки въздух на едри глътки. Ръката му изтърва бръснача и прегръдката му освободи остатъците от възглавницата. Итало погледна стаята, сякаш за пръв път я виждаше. После се изправи. Струваше му се, че тежи десет тона. В банята насочи студената струя право срещу лицето си, без да я усеща. След като се избърса, дойде на себе си. Трябваше спешно да се обади на Юделман. Несъзнателно пръстите му натиснаха един след друг бутоните, образуващи телефонния номер в дома му в Ню Йорк. След шест позвънявания Анджела се обади:

— Да?

— Анджела…

Гласът й беше толкова ясен, сякаш се намираше в собствената му стая, до него.

— Итало…

— Ке фай? 10 10 Какво правиш? (ит.). — Б.пр.

— Спях.

Той си я представи увита в огромното им легло, свила се в единия край, по една от нощниците на баба си, които обожаваше. Топла, сладка, гладка, беззащитна, сама. В Америка сигурно е шест сутринта.

— Итало?… — запита тя настоятелно и безпокойно.

— Си… 11 11 Да (ит.). — Б.пр.

— Дженко?

Волпоне преглътна:

— Да.

— Итало, сигурен ли си?…

— Си. Ио соно. 12 12 Да. Сигурен съм. (ит.). — Б.пр.

Той усети, че тя с труд сдържа сълзите си. Не толкова заради Дженко, когото едва познаваше, колкото за него самия.

След дълго мълчание тя прошепна:

— Нон поссо кредерло… Е терибиле… 13 13 Не мога да повярвам… Ужасно е… (ит.). — Б.пр.

— Предупреди Франческа.

— Добре.

— Кажи й, че ще се заема с всичко.

— Да.

Сега той различаваше отчетливо хълцанията й. Бяха толкова близо, че Итало изпита чувство — само да протегне ръка и ще може да ги избърше. Усети, че очите му го щипят.

— Ще ти се обадя през деня.

— Итало?

— Да?

— Ниенте… 14 14 Нищо (ит.). — Б.пр.

Той постави бавно слушалката, избърса очите си и набра втория номер. Щом чу гласа на Юделман, каза:

— Аз съм.

Дори насреща му да беше президентът на САЩ, той пак щеше да се представи по този начин. Който и да беше кореспондентът му, Итало винаги се обявяваше с „аз съм“. На другия оставаше да отгатне кой е насреща му.

— Дженко? — незабавно попита Моше, за което Волпоне мислено му благодари.

Беше неспособен да отговори от страх да не отвори отново незарасналата рана.

— Дженко? — настоя Моше.

— Да — промълви Итало.

— Боже мой… Боже мой… — прошепна събеседникът му. — Тялото?

— Още нищо.

— О, боже! Това е катастрофа!

— Да.

— Има ли някакъв шанс.

— Не. Никакъв. Не ме питай защо! Чувствам го! Знам го! Това е всичко.

— Какво решаваш?

— Поемам кормилото.

След последвалото мълчание Итало помисли, че връзката е прекъснала.

— Моше, чуваш ли ме?

— Да… Да…

— Казах, че поемем кормилото!

— Чух…

Гласът на Моше идваше странен, фалшив.

— Имаш ли нещо против?

— Не, не!

— Ти май не си доволен?

— Да… да… Това става толкова неочаквано…

— Идвам от банката.

— Какво?

— Казвам, че току-що бях в банката! Глух ли си? Има една неприятност…

— Итало… Каква неприятност?

— Този гаден банкер отказва да деблокира парите ни, сякаш не знае нищо!

Въпреки ужаса, с който го изпълниха думите на Итало, Моше се възпротиви:

— Не трябваше! Ако Габелоти разбере за твоите постъпки, ще помисли… ще помисли…

— Какво ще помисли?

— Не знам. Нещата се променят много бързо! Рискуваш да провалиш всичко!

— Моше!

— Да?

— С мен ли си, или си против мен?

— Разбери, Итало!… Опитай се да разбереш!…

— За или против? — грубо го прекъсна Волпоне.

— Ако бях против, щях да те оставя да правиш щуротии! — ядоса се Юделман. — Ти смяташ, че един швейцарски банкер ще отговаря на въпросите ти, ако нямаш номера на сметката?

— По дяволите номера! — изръмжа Итало. — Дал съм му срок до утре на обяд да изпълни нарежданията ми!

— Боже мой!… — изстена Моше.

— Нали парите са наши! Брат ми умря заради тях! А ти искаш да си мълча, сякаш нищо не се е случило!

— Но ти не можеш…

— Ще се ядосам!

— Итало, изслушай ме! Моля те да ме изслушаш! Всичко е много сериозно!… Не мърдай, преди да съм пристигнал! Веднага наемам самолет!

— Ти за хлапак ли ме смяташ? — изригна Волпоне.

— Итало, аз имам опит в тези работи! Знам как да постъпя!

— Аз също!

— Итало! Нека да дойда!

— Ако имам нужда от теб, ще ти позвъня!

— Въпреки това ще дойда!