Пиер Рей - Аут

Оставаше му да достигне до собствения автомобил и спокойно да се прибере в хотела си. За момента преследването беше прекратено. Сега трябваше да го спре окончателно с по-радикални мерки. Опитът, който имаше, говореше красноречиво, че досега всеки човек, намерил се в неговото полезрение, трябваше да се счита за мъртвец. Фолко реши, че ще бъде посегателство върху честта му, ако поне един от двамата преследвачи види как изгрява слънцето на следващата утрин.

Вече беше заобиколил сградата, когато забеляза, че в ръката му все още се намира букетът анемонии.

Фолко разтвори пръсти. Цветята се изсипаха на платното. Той не можеше да понася цветя, освен ако не бяха във формата на венец върху гроба на враговете му.

— Имате ли уговорена среща?

— Не.

— Не зная дали господин Клопе е в бюрото си.

Човекът в черно я погледна, без да каже нито дума. Смутено секретарката добави:

— Бихте ли казали името си?

— Волпоне — каза той, без да спира да я гледа.

Изчервявайки се, тя се отдалечи, доволна, че не е повече пред погледа на този странен мъж. На лицето му беше застинала маска на страдание и устните му образуваха изкуствена и безпокояща усмивка. В облеклото си имаше нещо мъртвешко, костюм, връзка и обувки, всичките в черно. Като ангел на смъртта.

— Господине, имате посетител.

— Кой е той, Марджори?

— Каза, че се нарича Волпоне.

Клопе заинтригувано вдигна глава. Вместо О’Брайън, когото очакваше, ето че се появяваше Волпоне. Но нали този лъжлив пълномощник му беше казал, че Волпоне се е върнал в САЩ. Идеален момент за изясняване на положението.

— Кажете на господин Волпоне, че ще го приема. Поканете го да влезе след една минута.

Той направи полуоблекчена, полуразочарована гримаса. От една страна, щеше да предупреди Волпоне за неделикатните усилия на съдружника му. От друга страна, се надяваше, че повереният му капитал ще дава още известно време плодове в Шаан, при приятеля му Шмеелблинк, „банкера на банкерите“. Наум Клопе направи бързи изчисления: „За три дни чистата печалба от вложения капитал се равнява на 109 588 долара по три, т.е. 328 764 долара. Без да смятам 0,125 на сто от двата милиарда, предназначени за класическите «банкови разходи» и които се равняват на два милиона и половина. Алилуя“.

— Господин Волпоне — обяви Марджори.

Клопе стана, за да посрещне този, който преди три дни му беше дал „абрачо“ — традиционната прегръдка на сицилийските мафиози. Ръката му се беше протегнала за поздрав и за да се предпази от една нова прегръдка, той заобиколи бюрото си. Но ето че с изненада видя един непознат. Тази глупачка Марджори вече беше затворила облечената с кожа врата. Твърде късно беше да го изпроводи обратно.

— Вие ли сте Омер Клопе? — попита посетителят, докато ръката на банкера увисна във въздуха.

— Аз съм — каза студено Клопе. — Мисля, че е станала грешка. Секретарката ми сигурно е сгрешила името ви.

— Наричам се Волпоне. Итало Волпоне.

Скривайки учудването си, Омер наблюдаваше тъжното и напрегнато лице и като усети заплахата, излъчваща се от чужденеца, прибави:

— Да?

— Аз съм по-малкият брат на Дженко Волпоне.

Човекът пъхна рязко ръка във вътрешния джоб на сакото си.

— Проверете, ето паспорта ми.

Банкерът го взе и го погледна.

— В ред ли е? — попита Волпоне.

— Ще благоволите ли да седнете?

Итало не се помръдна.

— Предполагам, че сте узнали ужасната новина?

Омер вдигна едната си вежда, заобиколи бюрото и седна във фотьойла си, приготвяйки се да слуша възпитано по-нататък обясненията. Адамовата ябълка на Волпоне се премести нагоре, после надолу, сякаш той не можеше да преглътне. После с нечовешко усилие каза на един дъх:

— Брат ми е мъртъв.

Клопе неусетно се вцепени.

— Убили са го! — продължи с омраза Итало. — Виждали ли сте напоследък О’Брайън?

— О’Брайън?

— Мортимър О’Брайън! Мяркал ли се е при вас? Търсил ли е да влезе във връзка с вашата банка?

Клопе прехапа устни, играейки с писалката си.

— Чакам отговора ви! — нетърпеливо каза Волпоне.

— Как се е случило нещастието с вашия брат? — тихо попита Клопе.

— Не четете ли вестници?

— Хм… предимно финансови…

— Преди три дни, след срещата с вас, е намерен върху решетката на един локомотив, влизащ в цюрихската гара…

Още веднъж ябълката слезе надолу и в ъгъла на очите — може би Клопе грешеше — сякаш имаше застинали сълзи.

— Намерен е един крак. Отрязан. Десният крак на моя брат.