Пиер Рей - Аут

— Затвори! Аз го пия с две бучки захар!

Инес се подвоуми, след като прочете в очите на човека насреща, който нямаше нищо общо с нейния Ландо, че не се шегува.

— Не знам нито какво искаш, нито защо постъпваш така, но след като излезеш оттук, не искам кракът ти да стъпи повече при мен.

Ландо се обърна към Заза и Морти, замръзнали във входното антре:

— Колко за вас?

— А… — подскочи О’Брайън.

— Колко бучки? — повтори търпеливо Ландо.

— Нито една, без захар.

— А вие?

— Въобще не желая кафе — кресна Заза с блестящи от ярост очи.

От банята се чу плачлив глас:

— Инес!… Инес!…

Тя понечи да тръгне натам. Ландо я спря с жест, приближи се до вратата и рязко я отвори: Ернст Флюге с измъчен вид се мъчеше да отвори крановете.

— Мога ли да ви помогна? — учтиво попита Ландо.

— Извинете — промълви едрият мъж, — можете ли да ми дадете дрехите… Моля ви… В салона…

Ландо направи две бързи крачки напред, хвана го за ръката и дръпна с всички сили, изхвърляйки огромното туловище в салона.

— Взимай си ги и марш навън!

Той с любопитство погледна ръката си и каза с отвращение:

— Но тази дебела свиня лепне!

— Това е мед — спокойно обясни Инес. — Ти не обичаш ли мед?

Ландо изгледа изненадан последователно Флюге, Заза, Мортимър, Инес…

— Какво…

— Ернст ми плаща, за да го мажа с мед. Ако това му харесва, теб какво те засяга?

Ландо избухна в смях. После, изтощен от страха и умората, с опънати нерви, Мортимър изхълца и започна да се смее истерично. Заза се опита да се сдържи, хапейки устни. След като не успя, тя се преви на две и захълца със сълзи в очите. Действително зрелището беше за смях. С движения на тъжен клоун Ернст се опита да облече ризата си. Щом като кожата и материята се срещнаха, всичко се превърна в лейкопласт.

— Побързай — нареди Ландо между две хълцания.

Когато собственикът на бирарии се опита да навлече чорапите, всичко се превърна в кошмар. Инес, която се беше сдържала до момента да не се засмее, избухна, успявайки да подхвърли към своя клиент:

— Не се сърди, Ернст!… Не се сърди… Той е мръсник! Ще ми плати за това!

Когато Флюге, щастлив, че се измъква благополучно, изчезна сред всеобщия смях, Мортимър се обърна към Ландо с очи, пълни със сълзи и страх:

— Моля ви, дълго ли смятате да ни държите тук?

После, въпреки паниката, абсурдността на положението, в което се прибавяха този гигант, намазан с мед, и тази гола и огромна негърка, както и този мъж, когото никога не беше виждал, той отново беше завладян от безкраен смях.

Ландо със стиснати устни вдигна телефона:

— Сега ще разбереш…

В Ню Йорк Моше Юделман беше извикал отделно Фолко Мори и му беше дал специални инструкции:

— Итало е нервен и импулсивен. Възможно е някой да се опита да го следи. Той дори няма да забележи. Не оставяй никого да го шпионира! При най-малката нередност елиминирай!

— Да елиминирам?

— Чертеж ли искаш да ти направя?

Ставаше въпрос да бъде ликвидиран всеки, който проявяваше интерес към дейността на Итало Бебе Волпоне. Да, но как? Шефовете нареждаха. Техните нареждания не показваха на изпълнителите по кой начин трябва да бъде свършена мисията.

Настанен в автомобил, взет под наем, на сто метра от моргата, Фолко Мори усети леки бодежи в гръбначния стълб, познавайки едрия костелив блондин, когото беше видял в самолета. Човекът беше проследил Итало с такси, без да се досети, че Фолко е зад него. Сега той се интересуваше от магазините по улицата, докато шофьорът му четеше своя вестник зад волана на таксито.

Пиетро Белинцона, комуто с един жест Итало беше забранил да влиза в моргата, не се досещаше, че е следен. Едва шефът му беше влязъл, и Пиетро се втурна към близката сладкарница, за да се появи след няколко минути с един огромен плик, пълен със сладкиши. Той гълташе така, сякаш някой можеше всеки момент да му отнеме любимите лакомства.

Фолко не можеше да разчита на него. Значи трябваше сам да намери начин да ликвидира натрапника. Така, ако посещението на Итало в моргата имаше някакво значение, преследвачът нямаше да може да разкаже за това никому. Фолко машинално се почеса по гърба, усещайки успокояващото присъствие на своя нож, поставен в калъфка, между плещите му с острието нагоре. Достатъчно му беше да бръкне под яката на ризата, за да измъкне оръжието и да го хвърли в целта за част от секундата. За нещастие той не се намираше в цирк, нито по улиците на Ню Йорк нощем, а в Швейцария, в един град, чиито улици бяха толкова чисти, че той не смееше дори да се изплюе. Дума не можеше да става да извърши убийство, без да го сполетят сериозни неприятности. Трябваше да замаскира всичко като нещастен случай.