Пиер Рей - Аут

Ландо се обърна: пред него се изправи момичето от кафето.

— Какво се е случило? — запита тя с остър тон, в който се промъкваха нотки на страх.

— Стана му лошо… — прошепна Ландо. После прибави на вниманието на минувачите, които се бяха приближили: — Не виждате ли, че е пиян!

— Какви ги разправяте! Пиян? Ние дори не сме пили кафе!

— Да не оставаме тук! Елате! Помогнете ми да го вдигнем.

Тя обаче не се помръдна, невярваща на нито една от тези думи, с ужасен вид. Когато Мортимър излезе от кафенето, тя го беше проследила през прозореца. Заза беше бясна, че той не й беше позволил да го придружи до банката, подозирайки го, че иска да й изиграе някакъв мръсен номер. Докато да стане и заобиколи трите маси, тя видя този едър тип наведен над изпадналия в безсъзнание Мортимър. Тя успя да извика:

— Къде ще го водим? Какво сте му направили?

Ландо усещаше как паниката го обхваща. Момичето не беше предвидено по програмата, но ето че рискуваше и то да изпадне в истерия насред улицата! А Цюрих не е Чикаго. Ченгетата си вършат работата, а гражданите се превръщат доброволно в полицаи, за да се спазва установеният ред. Трябваше да свърши с това.

— Приближете се, ще ви покажа нещо…

Той почти се залепи до нея, за да прикрие от минувачите пистолета, дулото на който болезнено опря до ребрата й. После с нисък и глух глас й изръмжа в ухото, без да изпуска Морти от лявата си ръка:

— Или ще ме последвате незабавно, без да произнесете нито дума, или ще получите парче олово в корема!

Ако тя реагираше не както трябва, ако изкрещеше, всичко щеше да бъде загубено! Тя изблещи две огромни сини очи, пълни със страх, захапа устните си, пъхна ръката си под мишницата на Морти, който все още беше в безсъзнание, и каза безразлично на висок глас:

— Той е напълно пиян.

— Оттук — каза Ландо.

Тримата бързо се отдалечиха. Зяпачите се отдръпнаха. Когато Заза и Ландо, мъкнейки Мортимър, завиха зад ъгъла, видяха колата.

— Отворете вратата! — заповяда Ландо.

Тя безропотно се подчини. Ландо хвърли тялото на Морти отзад и се настани до него.

— Сега вземете ключовете и карайте!

Заза даде послушно контакт и двигателят изрева. Беше й се случвало да получава шамари от приятелите си, но никога досега не беше насочван пистолет към корема й. Още повече че този едър и красив мургав мъж нямаше вид на шегобиец. Малко я интересуваше в какво гнездо на оси се беше напъхал Морти, щом на нея никой не й причиняваше зло. Това, което тя не разбираше, беше, че адвоката го отвличаха, преди да бе влязъл в банката, а не след това, когато щеше да бъде пълен с пари.

— Е, ще потегляте ли?

— Накъде?

— Карайте!

Тя никога не беше стъпвала в Европа и, естествено, не познаваше града. Имаше чувството, че обикаля в кръг под заповедите на мургавия мъж, докато не навлязоха в малка улица с трудно произносимото име Ешвийзенщрасе.

— В края, от долната страна, ще видите един гараж. Влезте в подземния паркинг.

Сто метра по-далеч тя намали и започна да завива, когато мъжът изведнъж извика:

— Карайте направо!

Във входа на паркинга имаше полицейска кола, залепена за един понтиак. Двама полицаи слушаха, без да мигнат, обясненията на нисък плешив мъж.

— Направо! — каза Ландо.

Бензиностанцията беше собственост на негов приятел, също от Сицилия. Какво ли се беше случило, че в момента, когато имаше най-голяма нужда от скривалище, в паркинга се намираше полицията? В дъното имаше металическа врата, винаги заключена, криеща зад себе си стая три на четири, където временно можеха да се скрият. Там Ландо беше решил да заключи О’Брайън, докато шефовете му решат какво да правят по-нататък.

— Все направо ли ще карам?

— Млъквайте и карайте!

Трябваше да размисли. За момента скривалището беше неизползваемо и трябваше да се намери друго. Спешно! О’Брайън се съвземаше… Уплашените му очи срещнаха погледа на Ландо, после видя пистолета, насочен към слабините му.

— Какво искате?

— Млъквай!

— Заза, какво става тук?

Адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу. Без да се обърне, Заза му подхвърли:

— Става това, че съм в банята по твоя вина.

— Пари ли искате? — попита Морти.

Той се опита отчаяно да се залови за тази идея. Разбира се, това не можеше да бъде така. Той разбра, че е загубил, че това е човек на Синдиката и че измамата е открита. Как са могли да разберат толкова бързо?

— Заза, моля те да ми вярваш… не разбирам нищо… не знам нищо!…

Без да престава да заплашва О’Брайън с пистолета си, Ландо каза: