Пиер Рей - Аут

Върху лицето на Волпоне беше изписана такава ярост, че той предпочете да отстъпи.

— Както желаеш — каза бързо, — както желаеш… ще те придружа до летището…

Мануела запали малка пурета — тя си позволяваше това три или четири пъти на ден, извън работа. После с крака, вдигнати върху тоалетката, прочете отново писмото си:

„Хулио любим, Хулио на Мануела,

Мога да ти повторя наизуст писмото ти, след като го прочетох. То събуди у мен страх. Не знаех, че работата ти е толкова опасна. Моля те, откажи се! (Тя беше подчертала два пъти думата «откажи се».) По дяволите парите! Не искам да ти се случи нещо лошо. Тук бяхме щастливи и по-важно е да бъдеш щастлив жив, отколкото богат и мъртъв. Трябваше да откажеш на инженера тази работа. Мислиш, че ти плащат толкова много, за да го вършиш просто, а това е, защото не намират никой друг. Хайде, върни се! Ще останем още година или две в Цюрих, моята господарка ще ти намери една спокойна работа и като се върнем в Албуфейра, обединявайки усилията си, ще можем да купим нашия магазин. А какво ще правя аз, Хулио, с моето дете в корема, ако на баща му се случи нещо, преди да сме се оженили? Вземи първия самолет, каквото и да струва, върни се, Хулио! Парите не са важни. Вчера вечерта помагах при един прием у Клопе. Мога да ти кажа, че всички тези хора, натъпкани с пари, скучаят ужасно и сигурно не правят любов често, вярвай ми! Във всеки случай не като нас, мой Хулио, имам чувството, че те се докосват с пинцети и се целуват със салфетки пред устата, за да избегнат заразата. Даже и г-н Курт и г-ца Ренате, които ще се женят другия четвъртък при условията, които ти знаеш: целият град говори! Ти ми липсваш, Хулио, моля те, послушай ме веднъж и направи каквото ти казвам, върни се! Не стъпвай повече в този рудник и се върни да вземеш твоята малка Мануела на ръце, тя наистина има нужда! Ще прочета твоето писмо още веднъж, преди да заспя, но съм сигурна, че ще имам кошмари! Студено ми е без теб в леглото. Обичам те.

Тя взе плик от чекмеджето на тоалетката и написа адреса на годеника си:

„Г-н Хулио Алмейда

Васенаарс Консолидейтид

Шукуду Ботсуана

(Южна Африка)“

После пъхна писмото в плика, намокри с език лепилото и постави плика върху тоалетката. Щеше й се да го пусне в пощата рано сутринта, както правеше всеки ден за всяко писмо, което изпращаше на Хулио. Изтягайки се в леглото, се запита дали това ще се случи тази вечер. Една нейна приятелка й беше доверила, че от третия или четвъртия месец на бременността бъдещите майки усещали как детето мърда в корема. Тя беше бременна от три месеца и половина.

Когато тримата мъже влязоха в луксозния магазин, Пиетро Биаска усети веднага, че има работа с бандити. Те бяха много млади, с външност на студенти, но с нещо каменно и жестоко в израза на лицето. Най-високият, както във филмите за Скарфейс, носеше калъфка за цигулка. „Какво ли съдържа тя?“ — запита се Биаска.

Той беше в много добри отношения както с полицията, така и с върховете на различните фамилии в Ню Йорк. Връзките му с Цу Дженко Волпоне бяха всеизвестни, за да посмее някой да го атакува. След посещението на полицията Пиетро напразно се бе опитвал да се свърже с дома на Волпоне. По някаква странна прищявка телефонът или даваше заето, или никой не отговаряше на позвъняванията. Той се беше отказал след два часа безплодни опити и беше доверил мисията на своята секретарка.

— Господа? С какво мога да ви бъда полезен?

— Вие ли сте Пиетро Биаска?

— Същият — каза той, отпускайки нервите си, осъзнал своята мощ, ефикасността на връзките и присъствието наоколо на многобройните свои сътрудници.

Не на неговото положение и възраст можеше да се случи да бъде обезпокоен от „млади-зелени“ от третата зона!

— Искаме да поръчаме обувки при вас — каза младежът с калъфа за цигулка.

— Трябва да получите час в секретариата ми. Преди всичко моите сътрудници трябва да притежават отпечатъци на вашите стъпала.

— Добре, ето ви първия отпечатък — отговори типът.

Той грубо завъртя Биаска и го ритна болезнено по задника. Клиентите и персоналът в магазина, свидетели на сцената, бяха замръзнали, невярващи на очите си. Челото на Биаска стана пурпурно от преживяния срам. Разбирайки, че от държането му ще зависи за в бъдеще реномето му, той се приготви за атака.

— Вие не знаете на кого вдигате ръка!

Единият от тях измъкна своя колт магнум и го остави да виси небрежно на края на пръстите, след като застана с гръб пред входната врата. Другият с рязко движение изскубна телефонните жици.