Пиер Рей - Аут

Итало избухна:

— Защо ти мислиш, че ще вървя да се правя на глупак в Швейцария?

— Имаш ли начин да го познаеш?

— Да, по дяволите! Когато бяхме деца, старият ни подари едно колело на двамата. Беше го взел от някакъв пияница, загубил на покер… За да се издължи, го беше продал на баща ни за петдесет цента! Дженко искаше да го изпробваме веднага. Аз бях седнал на багажника. Паднахме. Педалът му се заби в крака под коляното. Остана му белег оттогава. Това трябва да се провери!

Моше, все по-смутен, се изкашля:

— На левия или десния крак?

Бебе го простреля с поглед.

— Десният! Кога е самолетът ми?

— След два часа. Друго нещо, което ме безпокои… Трябваше да се срещнем с О’Брайън тази сутрин. Няма го в бюрото му. Жена му също не го е виждала, след като е заминал за Насау.

— Какво ни пука на нас?

— Почакай продължението… О’Брайън има едно пиленце, Заза Фини.

— Знам, знам!…

— Тя също е изчезнала.

Итало хвърли любопитен поглед към Юделман.

— Моше!… Какво искаш да ми докажеш?

— Намирам странно, че собственикът на една сметка за два милиарда, положена на номер, внезапно изчезва сред природата. Това е всичко.

Итало го погледна удивено.

— Ако О’Брайън е изчезнал, това не ме касае! Шефът му трябва да се безпокои, Еторе Габелоти!

Юделман търпеливо поклати глава:

— Секунда… Ти знаеш защо Габелоти лично не отиде в Цюрих с твоя брат, нали?

— Целият свят знае, че този глупак умира от страх да качи дебелия си задник в самолет!

— Точно така! Затова упълномощи Мортимър О’Брайън. За момента само двама души имат достъп до парите: брат ти и той.

Итало избухна в смях.

— Сега остава да кажеш, че тази половин порция иска да изчезне с парите на Синдиката!

— Нищо такова не съм казал. Само ти напомням, че става въпрос за два милиарда долара.

— Един мъртвец не може да се възползва дори от два цента!

— О’Брайън не е мъртъв. Просто е изчезнал… — каза тихо Юделман.

Итало нервно вдигна рамене.

— Брайън! Това нищожество, което се страхува от собствената си сянка!

— С два милиарда в джоба никой не е нищожество. Никой не се страхува.

Итало подозрително погледна към Моше, за да види дали не се шегува: но съвсем не… Той изглеждаше съвсем сериозен. Бебе подхвърли:

— Щом като си такъв умник, има един детайл, който би могъл да ми обясниш. Мислиш ли, че Габелоти е такъв идиот, че да не поиска номера на сметката от О’Брайън?

— Възможно е… дори е сигурно.

— Виж какво… ти правиш цирк!

— Добре! Забрави този разговор… Не се сърди. Толкова се мъчих с тази операция… Малко съм нервен… Виждам призраци навсякъде…

— Забрави О’Брайън! Той няма нищо в панталона! Няма да посмее! Ти виждаш ли го да мами Габелоти?… Моше!… — внезапно се сепна Волпоне. — Ами ако това е онзи боклук Габелоти?

— Не, не! — прекъсна го Юделман. — Габелоти нищо няма да спечели! Достатъчно сме воювали! Не Габелоти… Ако е станала някаква беля, ако за нещастие дон Дженко… Извинявай, че откачам пак… но това може да дойде само от О’Брайън.

— Понеже това ти се е втълпило — възбудено викна Итало, — иди да го кажеш на Габелоти! Иди да го питаш, хайде!

— Трябва да ти призная… Ако О’Брайън има намерение да оглупява, ще бъде заловен, преди да си вдигне дори малкия пръст. Предупредил съм Орландо Барето в Цюрих. Той има око за тази работа! Тук съм поставил хора пред дома му. Имам хора и пред апартамента на мадамата му… Не обръщай внимание, Итало, остави това… Върви в Швейцария и бързо ме успокой за Дженко… Ще вървим ли?

— Мога ли да те помоля за нещо, докато отсъствам? Нареди да ликвидират Биаска.

— Биаска? Защо? — разбунтува се Юделман.

— На него дължа посещението при ченгетата!

— Може би не е имал избор…

— Не ме интересува! Ликвидирай го! Трябваше да си затваря устата и да ме предупреди…

— Ще видим, ще видим…

Итало го погледна с ледено изражение на лицето:

— Ще го ликвидираш ли, или аз да се заема с това?

— Успокой се! Ще му дадем един добър урок! Има по-спешни неща за уреждане!

— Не! Обичам да кова желязото, докато е горещо!

— А за нашите пари помислил ли си?

— Те са добре там, където са! Ти ликвидирай Биаска, аз ще се заема с останалото!

— Да — измънка Моше, — да…

Най-добре беше да не се атакува Итало челно! Когато бесът го хванеше, той беше способен на всичко, дори да пожертва огромни интереси, за да задоволи една криза от ярост.

— Итало — прибави Юделман, — обади ми се веднага щом пристигнеш… Ако имаш някакви затруднения, ще скоча в първия самолет.