Пиер Рей - Аут

— Да? — каза полицаят, без да вдига очи от машината.

— Имаме среща с капитан Къркпатрик — недоволно каза Джони Кайеф.

Полицаят явно нямаше намерение да се размърда.

— Ние? Кои ние?

Кайеф му пъхна картичката си под носа.

— Ето какво, старче, нямате ли намерение да се размърдате?

Негърът взе визитката, повъртя я между пръстите си, прочете текста и стана с неохота.

— Ще проверя.

Изчезна през вратата зад преградата. Когато се върна, каза на адвоката:

— Капитанът сега е много зает. Има среща. Моли ви да дойдете пак или да телефонирате.

— Как? Той безпокои моя клиент и не желае да ни приеме!

— Вашият клиент? Кой е вашият клиент?

— Господин Волпоне! — намеси се Хенли. — Итало Волпоне.

— Кой от вас двамата е Волпоне? — попита полицаят.

— Достатъчно! — изкрещя Кайеф. — Идете да предупредите шефа си!

Докато полицаят изчезна повторно, Кайеф повтори неколкократно думата „скандално“, незабавно подкрепен от колегите си.

— Капитанът ви очаква — подхвърли появилият се полицай, държейки отворена вратата.

Те го последваха по коридора и се намъкнаха в бюрото на Къркпатрик, както биковете се промъкват в арената.

Капитанът стана, за да ги посрещне.

— Съжалявам, господин адвокат. Не знаех, че придружавате господин Волпоне. Моят служител не е разбрал добре.

— Адвокат Хенли, адвокат Мърдл, господин Волпоне — сухо ги представи Кайеф.

— Седнете, господа.

— Благодарим, предпочитаме да останем прави — каза Хюберт Мърдл.

— Както обичате — каза Къркпатрик, прокарвайки пръсти през пламтящата си коса. — Господин Волпоне, мисля, че някакво нещастие се е случило с вашия брат. Биаска е категоричен. Обувката, която нашите швейцарски колеги са намерили върху този откъснат крак, принадлежи на вашия брат Дженко. Не се наемам да твърдя, че този крак е непременно негов. Мога ли да попитам… Бил ли е в последно време в Цюрих?

— Можем ли да видим обувката? — прекъсна го Кайеф.

— След малко. Бихте ли ми отговорили, господин Волпоне?

— Вижте — намеси се Хенли, — действително Дженко Волпоне е минал през Швейцария тези дни.

Очите на Къркпатрик останаха впити в Итало, чийто поглед блуждаеше, без да се спира на нито един предмет в стаята.

— Господин Волпоне? — настоя Къркпатрик, без да обръща внимание на апострофа на адвоката.

Итало прочисти гърлото си.

— Моят брат беше по работа в Швейцария.

— Не сте задължени да давате подробности — намеси се Мърдл.

— Покажете ми обувката — поиска Волпоне.

Къркпатрик отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, разгъна някакъв пакет и подаде намиращата се там обувка на Итало.

— Възможно е тази обувка да принадлежи на брат ми.

— Сигурен ли сте?

— Как може да бъде? — намеси се Кайеф, вдигайки рамене. — Можете ли вие самият да познаете със сигурност някакъв обект, принадлежащ на ваши близки?

— Комисарю, не разбирам — иронично се намеси Хенли. — Нашият клиент си беше взел два дни отпуск на Бахамските острови, а вие го викате да дойде специално…

— Аз само го помолих — прекъсна го Къркпатрик, без да изпуска от очи Итало. — За да улесни разследването ни. Господин Волпоне не е задължен да изпълнява нашата молба. Трябва да призная, господин Волпоне, че не очаквах да ви видя, заобиколен от адвокати, за една обикновена формалност.

— Кога е намерен кракът? — попита Итало.

— Преди тридесет и шест часа. Върху решетката на един локомотив, влизащ в гарата на Цюрих.

— Да си вървим — подхвърли нервно Итало.

— Що се касае до вашия брат, ще бъда принуден да обявя търсенето му в международен мащаб. Възможно е в различните стадии на разследването да имам нужда от вашето участие.

— Знаете къде да намерите господин Волпоне — каза Кайеф.

— Господин Волпоне, имате ли намерение да напускате в близките дни Ню Йорк? — попита Къркпатрик.

— Пардон? — задъха се Мърдл.

— Нищо особено. Просто имам нужда да знам къде да намеря вашия клиент в случай на нужда.

— Заминавам за Швейцария с първия самолет — изръмжа Итало с уморен глас и наведена глава. — Ако нещо се е случило с моя брат, искам да го знам.

— Дано не е той. Има още нещо, което безпокои нашите швейцарски колеги. В джоба на панталона… Искам да кажа, на тази част от панталона, която се е намирала върху крака, е намерен билет само за отиване Цюрих — Женева, продупчен в Цюрих само двадесет минути преди откриването на нещастието.

— Какво от това? — намеси се Мърдл.

— Господин адвокат… — произнесе Къркпатрик недоволно. — Една неизвестна личност взима влака Цюрих — Женева и отрязаният крак на тази личност се появява двадесет минути по-късно в точката, от която е тръгнал.