Пиер Рей - Аут

Звънът на телефона го стресна. Бакелитът се плъзна в потните му ръце, когато поднасяше слушалката към ухото си. Непознат женски глас говореше нещо неразбрано на немски. Той се изкашля, за да прочисти гърлото си, но безуспешно. Все пак успя да промълви на английски:

— Трейд Цюрих Банк?

От другия край на света му отговориха утвърдително.

— Какво обичате?

Тогава, осъзнал, че животът и смъртта му са заложени на ези или тура, каза бързо:

— Омер Клопе! Лично и спешно!

— Разбира се! Момент да проверя дали господин Клопе е тук. За кого да съобщя?

Морти се опита да преглътне. После почти с нормален глас успя да произнесе двете срички на магическата дума:

— „Мамма“.

По хронологически ред капитан Къркпатрик мразеше накуп: всички жени, мъже, човешкия род, домашните животни и американците от сицилийски произход. Той намираше за скандално, че имат право да са католици, и с удоволствие би предложил един закон, с който да им бъде забранено влизането в църква, ако това беше възможно. Да им бъде даден специален паспорт, да бъдат събрани в едно гето — като Харлем, и там да си стоят. Може да се твърди, че шефовете му използваха безмилостно омразата на техния подчинен. Нямаше нито едно разследване, касаещо Синдиката, което да не бе минало през ръцете му. Не съществуваше престъпник от сицилийски произход, било то най-незначителният между тях, за когото капитан Къркпатрик да не притежаваше пълно досие. За нещастие, що се касае до осъждането им, това беше нещо съвсем различно. Тези мръсници плащаха тлъсто на армии адвокати, които през цялото време на годината бяха на тяхно разположение и размърдваха небе и земя, когато биваше арестуван и най-дребният престъпник. Той подскочи от радост, когато узна, че намереният в Цюрих разхождащ се крак навярно принадлежи на недосегаемия дон Дженко Волпоне.

Един обущар — Биаска, който също беше от мразените сицилианци — беше познал категорично обувката и нейния собственик.

Това беше и много, и малко. Един шеф на фамилия никога не губи крака си, без това да повлече след себе си различни сътресения. Но когато става въпрос за един Волпоне, сътресенията се превръщаха в земетресения, започваха непредвидени верижни реакции, които експлодираха в различните фамилии на Синдиката и подреждаха работите на полицията много по-добре, отколкото няколко години разследвания. Не трябваше да ги изпуска от очи нито за миг, в очакване на събитието. Но какво събитие? За момента Къркпатрик не знаеше. Но ако за щастие Дженко Волпоне не беше вече между живите, ако за щастие той беше убит, всякакви надежди му бяха позволени. От радост той потри ръце и ги прекара вместо гребен през джунглата от червени коси. После погледна мечтателно помощника си Финегън:

— Давате ли си сметка… След по-малко от час един Волпоне ще седне на този стол!

Финегън направи изненадана физиономия:

— Капитане, между нас казано, вярвате ли в това?

— Не. Но не ми пречи да се надявам.

— Какво ви каза точно по телефона?

— Каза ми: „Пристигам“.

— Ако действително дойде?

— Един шанс от десет, но реален. Все пак касае се за неговия брат, а обувката е при нас.

— Първо ще се посъветва с адвокатите си. Според мен ще отлети направо за Цюрих, за да идентифицира крака.

— Вие можете ли да идентифицирате един крак?

— Ако е на някое хубаво момиче…

— Ще чакаме. Готов ли сте?

— Да.

— Където и да отиде, каквото и да прави, искам вашите хора да се залепят за задника му, щом излезе от това бюро!

— Ако дойде.

— Ако дойде… — повтори с носталгия в гласа Къркпатрик. Той поклати глава с неочаквано замечтан израз на лицето: — Представете си, Финегън, представете си, че го сгащим, че направи някоя щуротия… че бъде осъден на електрическия стол. Е, добре, ще ви кажа… Ще дам заплатата си за десет години напред, само да ми окажат честта аз да включа прекъсвача.

Всеки път, когато имаше сексуални отношения — а това ставаше веднъж седмично — Омер Клопе зачестяваше миенето на зъбите си за период от четиридесет и осем часа. Това му беше необходимо, за да се пребори с милиардите микроби в устната кухина, появили се от контакта на устните със съмнителната повърхност на кожата на партньорката му. Сега беше на осмото миене за този ден, упорито убивайки неприятеля с модерните си съоръжения, когато чу дискретното позвъняване на телефона. Той изплю в умивалника антисептичната течност, с която се жабуркаше, за последно хвърли доволен поглед върху миниатюрната тоалетна стая, съжителстваща с бюрото му — беше я направил специално за зъбната си хигиена — и вдигна слушалката.