Пиер Рей - Аут

— Падроне — възпротиви се Пицу, — вратите на блиндираната стая не могат да се отворят с гранати!

— Не ни интересува блиндираната стая! — каза внимателно Габелоти. — Не забравяйте, че ще действаме открито сред ужасен шум. Нашата цел е да нанесем максимум щети, преди да отстъпим. За по-малко от четири минути всички досиета трябва да бъдат изгорени. Ние не търсим пари, а разрушение, скандал, бардак!

Томас Мерта се обърна към Итало Волпоне:

— Казахте, че осемнадесет души ще влезем в банката. По какъв начин?

— Разбира се, че през вратата…

— Имате ли ключове?

Итало се засмя жестоко.

— Точно в полунощ голямата врата ще хвръкне във въздуха. Един от моите сътрудници е успял да остане в банката след затварянето й, снабден с динамитни кубчета.

— Какви ще бъдат действията спрямо полицията? — намеси се Висенте Бруторе.

— Ти дори няма да ги видиш — прекъсна го Волпоне. — Между включването на сигналната инсталация и тяхната поява ще минат най-малко осем минути. Вие ще бъдете далеч!

— Къде е това „далеч“? — попита Франки Сабатини. — След подобна илюминация трудно ще се измъкнем за четири минути от страната.

— Не се прави на дете! Утре сутринта ще си пиеш еспресото в Италия!

Отстъплението на командосите беше голямата грижа на Итало. Тъй като по-голямата част от войските на първа линия бяха негови, дон Еторе се беше въздържал от въпроса за отстъплението. Малко го интересуваше, че загубите в хора ще бъдат от семейство Волпоне. Напротив, това отслабване на клана щеше да послужи за бъдещите му планове. За нещастие Итало не му оставяше възможност да вади кестените от огъня с неговите ръце. Няколко минути преди това той беше уточнил: „Дон Еторе и аз решихме нашите капорежими да участват в атаката“. Разбира се, той нямаше и понятие за това решение. Не беше изразил учудването си, но мозъкът му заработи бързо, търсейки в този израз някаква клопка. Това, че Волпоне в желанието си на нов ръководител искаше да организира операцията на свои разноски, беше добре дошло. Но това, че искаше да включи собствените му лейтенанти в операцията „камикадзе“, това не! Във всеки случай не без достатъчни гаранции.

Дон Еторе каза следните думи, сякаш беше напълно запознат с идеите на Итало:

— Обясни на моите момчета как ще бъдат евакуирани… Чувствам, че са обезпокоени…

Итало сякаш само това чакаше, за да вземе публично нов реванш. Той се усмихна приятелски на Габелоти.

— Мислил съм, дон Еторе, мислил съм…

Той прекрасно разбираше, че обръщението му в първо лице отнемаше възможността на Габелоти да се представи за участник във вземането на решението. Всъщност то му беше поднесено наготово от Отавио Джакомази, който беше организирал всичко още от Милано. Само че никой не го принуждаваше да споделя това с присъстващите.

— Когато напуснете развалините на банката, навън ще ви очакват шест автомобила. Те незабавно ще се разпръснат в различни посоки по предварително определен маршрут, който не се пресича с този на полицията.

— Кой ще управлява колите? — попита Кармине Кримело.

— Наши приятели. Те познават града като петте си пръста. По различни пътища всички ще се съберете на едно място в околностите на Цюрих.

— Четвърт час след експлозията всички пътища ще бъдат блокирани — каза Томас Мерта. — Какво ще правим? Ще стоим скрити в тази кравешка страна!

Итало го погледна недоволно.

— Мисля, че достатъчно ясно се изразих, утре сутринта ще закусим в Италия!

— Как ще минем границата?

— В мляко — спокойно отвърна Итало.

Той ги остави да напъват мозъците си известно време, после продължи:

— Моят брат Дженко има известни интереси в една фабрика за мляко в Цюрих. Всяка вечер хиляди бидони с мляко се събират и се отправят към фабриката. Три пъти седмично четиринадесет камиона цистерни се клатушкат към Милано, за да могат италианските бебета да пият прясно швейцарско мляко. Всяка цистерна съдържа петдесет хиляди литра мляко. Обаче ти, Томас, ако мразиш дотолкова млякото…

Няколко хихикания разредиха напрегнатата атмосфера. Волпоне вдигна ръка.

— От шест години митничарите гледат как камионите минават покрай тях. В осем от камионите моят брат е наредил да бъдат направени скривалища. Те побират лесно трима-четирима души. За по-малко от пет часа сте в Милано. Там ще ви чакат. Ясно ли е?

Анджело Барба рискува да постави въпроса, който пареше на устните му:

— А ние? Ако нещата тръгнат зле?