Пиер Рей - Аут

— Какво ще правим сега? — попита Фереро.

— Ще дремнем — наслуки каза Моробия.

— Дълго ли?

— Ех, приятелю, ако знаех… — с фатализъм отвърна Амедео.

Той се облегна на креслото със замислен вид и запали цигара.

— Моят приятел Волпоне и аз самият в пълно съгласие приехме серия от решения. Събрали сме се, за да ви ги обявим.

Еторе Габелоти хвърли на събралите се слушатели бащински и доброжелателен поглед. Конференцията се провеждаше в библиотеката на Италовата вила. Хората от двете фамилии не се бяха смесили. Членовете на единия и другия клан седяха разделени от двете страни на покритата с кожа маса. От едната се бяха настанили Итало Волпоне и Моше Юделман, също така Виторио Пицу, обграден от тримата капорежими — Алдо Амалфи, Висенте Бруторе и Джозеф Дото. Срещу тях седяха съветниците Кармине Кримело и Анджело Барба, респективно отляво и отдясно на дон Еторе, сотокапото Томас Мерта с Карло Бадалето и Франки Сабатини — неговите капорежими.

На края на масата седеше Лучано Цулино, кореспондент на Еторе Габелоти за Южна Европа. Зад затворената врата пазеше Симоне Феро.

Габелоти прие загрижено изражение.

— Нито Бебе Волпоне, нито аз сме за насилието. Но вие лесно може да разберете, че зад нашите лични грижи стои престижът на целия Синдикат. Какво би станало, ако един дребен банкер успее да се наложи безнаказано над Организацията? Затова моят съдружник и аз не сме съгласни да отминем това предизвикателство безнаказано.

Той протегна ръка към Волпоне.

— Итало, обясни на нашите приятели какво очакваме от тях…

Дон Еторе седна и попи потта от челото си. Итало се изправи. Само преди по-малко от две седмици той беше изправен пред подобна ситуация в Насау. Пред благородниците на двете фамилии Волпоне беше прочел трите букви, съставящи изпратената от неговия брат телеграма — „Аут“. Той не можеше да допусне, че може да бъде друг, освен временен заместник на дон Дженко, по-малкия брат, играча, когото никой не приемаше сериозно.

Смъртта на Дженко и последвалите събития бяха освободили брутално от мозъка му едно ново неочаквано чувство за отговорност, което никой не бе подозирал до този момент. Властта беше сладък плод със съвсем нов вкус, който му беше станал необходим. Нито Габелоти, нито който и да е друг можеха да му попречат да чувства нейната сладост.

— Ние имаме двойна цел — започна той. — Връщане на фондовете и репресалии. Невъзможно е да ликвидираме банкера, без да прекъснем нишката, която ни свързва с двата милиарда. В замяна на това чрез натиск върху него можем да го принудим да пусне дявола от торбата. Омер Клопе е в ръцете ни, но твърде дълго стоим в Цюрих. Трябва бързо да ударим, да вземем и да изчезнем! Тази нощ ще разрушим банката. Клопе трябва да разбере, че сме готови да отидем докрай, ако не ни върне собственото с добро. В Швейцария този легален начин на обиране винаги се е решавал от упълномощени адвокати. На нас тия не ни минават! Никой не може да краде от Синдиката!

— По-добре ни кажи как ще действаме! — небрежно го прекъсна Карло Бадалето.

От деня, в който предните зъби бяха останали забити в челото на Итало, Бадалето не пропускаше нито една възможност да го засегне. Ръцете на Волпоне се свиха върху масата. Той наведе глава и каза, без да повишава глас:

— Затваряй си плювалника! Сега аз говоря!

По тона му Моше усети, че крехкият мир, който бе успял да установи с такъв труд, можеше да бъде взривен, преди да донесе нужните плодове. Дон Еторе също усети смяната на настроението. Беше направил толкова усилия, за да не позволи на някакъв глупак да разруши временния договор за ненападение, сключен с Волпоне. С блестящи от ярост очи Габелоти зло пресече опита на Бадалето да отвори уста.

— Ще млъкнеш ли, или аз да те изхвърля?

Сега Карло разбра, че в отношенията между двата клана нещо се е променило. В друго време дон Еторе винаги окуражаваше сарказма му спрямо Волпоне. Той смутено отмести очи. Без да знае къде да погледне, Карло загледа ръцете си в настъпилата мъртвешка тишина.

Итало пое дъх, сякаш нищо не се беше случило. Моше мислено го поздрави.

— Накарах да изпратят десет „торпеда“ от Италия. Ще вземете тези хора под заповедите си и ще потрошите банката.

Томас Мерта възпитано вдигна ръка, за да поиска думата.

— Аз видях банката. Това е каменно здание на пет етажа. Ако не хвърлим двутонна бомба върху покрива, можем само да я поодраскаме.

— Това може да стане, ако се заемем по начин, по който аз ще ви кажа. Целият успех на операцията зависи от бързината на действията. Ако успеем да свършим всичко за четири минути, банката ще бъде разрушена и ние ще спечелим. Дон Еторе и аз държим нашите капорежими да участват в начинанието. Виторио и Томас ще командват операцията. Франки и Симоне ще насочват „торпедата“. Всъщност в банката ще влязат осемнадесет души. Трима на етаж, трима в централната зала. Ще вдигнете всичко във въздуха и ще го запалите! Ще имате огнехвъргачки и запалителни бомби американско производство.