Пиер Рей - Аут

Габелоти вежливо му кимна с глава.

— Сложете ги в багажника.

Качвайки се в мерцедеса, той процеди през зъби:

— Ако Волпоне се е опитал да ме изиграе, лично аз ще ги занеса на гроба му.

Беше ужасно трудно да се произнесат тези думи, тъй като това касаеше всички присъстващи. Но Мелвин Бост нямаше къде да отстъпва. Любопитните търсещи очи на високопоставените акционери от фирмата бяха вперени в него. Той се изкашля, размаха високо телекса, който току-що бе получил, и каза:

— Лоша новина. Ще ви прочета какво получих току-що от нашия президент.

Той сложи очилата си и разгъна хартията, чието съдържание знаеше наизуст.

— Адресирано до Мелвин Бост, генерален директор на КМК, и тъй нататък…

„Да се предупредят незабавно с всички възможни средства собствениците на «Бюти гоуст П9» относно недостатъка в кормилното стебло — има опасност за живота им — дефектната част ще бъде заменена на разноски на компанията.

Сред гробно мълчание Мелвин Бост постави на масата телекса така, сякаш хартията тежеше цял тон. Нечий глас се обади:

— Това е самоубийство! Ако направим това, сме свършени! Има повече от 400 000 коли в движение! Всяка проверка ще ни струва 300 долара, включително частите и работната ръка! Направете сметка!

— Вие ни бяхте казали — започна директорът на изследователския отдел, — че президентът е готов да поеме известен риск. Всички знаем какъв е отговорът на ординатора.

— Ние сами ще предизвикаме фалита си — намеси се административният директор. — Никоя фирма не може да преживее подобно кръвопускане! Това е самопотопяване!

Мелвин Бост наведе глава пред тези атаки. Той искаше да спести това, което беше научил преди десет минути по телефона от Гарнхайм — дясната ръка на Клопе в Трейд Цюрих Банк. Все пак нямаше право да им остави никакви илюзии. Мелвин Бост вдигна ръка:

— Господа! Господа!… Когато се срещнах преди шест дни в Цюрих с президента, той не искаше да поеме никакъв риск, що се касае до човешки живот. За да го убедя, за да го накарам да се съгласи, аз му предложих следния компромис: ако никакъв инцидент не се случи в идните три месеца, ще оставим всичко така, както си е…

— Е, и? Станал ли е друг инцидент?

— Когато президентът ни изпрати този телекс, нямаше никакъв инцидент. Това доказва, че той е променил намерението си. Щях да го моля, да го убеждавам да промени решението си… За нещастие сега това е невъзможно. Преди няколко минути научих за нова, голяма неприятност. За девети път кормилното стебло на една бюти гоуст се е скъсало.

— Къде?

— В Цюрих.

— Катастрофата сериозна ли е?

— Със смъртен изход. Зад волана на нашата кола е била собствената дъщеря на Омер Клопе.

— Всички са тук.

— Всички?

— Габелоти пристигна с генералния си щаб в пълен състав.

— Кого видя?

— Кармине Кримело и Анджело Барба — двамата консилиере… Томас Мерта — сотокапото, и тримата капорежими: Карло Бадалето, Симоне Феро и Франки Сабатини. Освен това някакъв тип, когото не познавам. Той ги чакаше на летището с две коли с шофьори. Отгатнете къде са в този момент?

— Не обичам гатанките.

— В моргата. С букети цветя.

— Благодаря ти. Прибирай се.

Това бяха думите, които си размениха Моше Юделман и Фолко Мори. Моше незабавно реагира, позвънявайки в Ню Йорк на Пицу.

— Виторио? Вземи със себе си Алдо, Висенте, Джозеф и излитайте незабавно! Вземете първия самолет! Бързай! Знаеш ли къде да ме намериш?

След положителния отговор на Пицу той затвори. С Виторио Пицу, Алдо Амалфи и Джозеф Дото равновесието между фамилията Волпоне и фамилията Габелоти щеше да бъде възстановено. Оставаше да се узнае защо дон Еторе беше взел със себе си своя екзекуторски екип. Слушайки обясненията на Фолко, Юделман незабавно бе разбрал, че посещението в моргата с цветя и преклонението пред останките на Дженко е само залог за мир, предоставен на Итало от Габелоти. Това означаваше, че щом дон Еторе подава ръка за мир на човек, когото смята за кръгла нула, значи не е готов за война. Значи по този въпрос Моше можеше да бъде спокоен. Както Итало, така и Габелоти не притежаваше номера на сметката. Защо? Отговорът беше един. Мортимър О’Брайън беше излъгал своя дон в Насау, давайки му фалшив номер. Сега само един човек можеше да оправи положението: банкерът. За нещастие след агресията на Итало беше съвсем невероятно той да им поднесе на табла номера на сметката.

За момента Юделман трябваше да неутрализира решенията, взети от Итало в негово отсъствие.