Пиер Рей - Аут

Яростта на Итало изведнъж се изпари. Моше беше прав и точно това го вбесяваше. Такива изблици на откровение той приемаше единствено от „консилиере“.

— Ти не си обикновен „пънк“, Итало, а новият дон на фамилията! Един капо си служи повече със сивата материя, отколкото с револвера!

— Понеже си голям умник, ще видим как ти ще се справиш! — примири се Волпоне.

— Сега най-важното е да останем живи. Аз току-що пристигам. Освен че парите ни все още са блокирани, друго не знам. Какво точно си направил с този банкер?

— Дреболии… Забърках го в скандал с една черна проститутка, която се появи гола в църквата, където той изнасяше сказка.

— После?

— Накарах да извадят всичките му зъби.

— Резултат?

— Нула. Той ме прати по дяволите.

— Лош метод… — замислено каза Моше. — Дори да му откъснеш тестикулите, той няма да се предаде. Ти мислиш, че атакуваш един-единствен човек? Грешка! Ти имаш работа с Швейцария, а нейните дяволски банки не са се предали никога на никого!

— Тогава какво? — изръмжа Волпоне.

Юделман въздъхна и се обърна към прозореца, където продължи да наблюдава поляната.

— Трябва да изчакаме идването на дон Еторе — каза той.

Итало го погледна изненадано.

— Какво? Ти ще чакаш нови идеи от тази дебела свиня?

— Не. Ще чакам тази свиня да се намеси. До този момент само ние действаме. В случай на неуспех Габелоти ще каже пред „Комисионе“, че ни е дал шанс, но ние сме го провалили. Като го оставим да действа, ще възстановим равновесието. Ако той успее, какво ще ни попречи да измъкнем кестените от огъня?

— Какво повече от мен може да направи?

— Страхувам се, че нищо. Но за момента това не е важно. Играта се играе от четирима: Итало Волпоне, Габелоти, банкер и… полицаите. Ти си загубил първия рунд, Бебе. Да оставим втория на Габелоти.

— А аз ще си смуча палците през това време, а?

— Ще се измъкнеш и ще го оставиш сам да нагази във водата. Ще видим как ще се справи…

— Ако не успее?

— Тогава аз ще бъда първият, който ще предложи по-силни методи!

След като дълго време плака, Мануела реши, че не може да остане повече в този дом. Мъката й беше толкова силна, че не можеше да приеме отсъствието на Ренате. Тези стени, сред които всеки ден бяха кънтели смеховете на младата господарка! Разликата помежду им беше само два месеца. Тази нелепа смърт беше несправедливост, от която тя самата се чувстваше засегната. Беше възможно Химене и Омер Клопе да й предложат да продължи службата си. Тя щеше да отговори отрицателно.

Все пак щеше да дочака погребението, за да обяви своето заминаване… Мануела прекара пръсти по корема си, там, където зрееше животът на бъдещото й дете. Чувстваше се самотна и обхваната от желание да се види с Хулио. Смъртта на Ренате беше разрушила техните проекти. Сега Мануела искаше да напусне Цюрих и да се завърне в Албуфейра. Защо да чакат? Толкова по-зле за магазина. Той можеше да почака. Все някак щяха да излязат от това положение. Смъртта, която витаеше в къщата, я караше да оцени колко нейният живот, люлка на един нов, беше ценен. Всичко беше много просто. Ще изпрати телеграма с една-единствена дума: „Върни се!“.

Тя знаеше, че Хулио ще остави всичко и ще се върне.

Сутринта Ландо беше изтърпял сарказма на Волпоне. Беше очевидно, че пристигането на Моше Юделман в Цюрих не беше донесло облекчение. Мутрата на Итало изразяваше лошите му мисли, а небръснатите бузи и зловещият поглед показваха лошото му настроение.

— И ти я остави да се омъжи! Не си бил способен да я задържиш!

— Направих каквото можах…

— Можеше да й направиш нещо по-добро — изсмя се Итало. — А аз те мислех за шампион!

Ландо беше смъртно уморен. След като изпрати Ренате, той се беше качил в такси, което го бе отвело до апартамента му. Разхвърляното легло му беше напомнило за любовния форсинг с Ренате, който не бе дал резултати. Тя нямаше да се върне при него. Твърде уморен, за да заспи веднага, той беше задрямал чак към шест сутринта. Будилникът беше иззвънял в седем. Четиридесет минути по-късно Ландо рапортуваше пред Волпоне.

Итало, погълнат от разговора с Юделман, му беше отделил на вратата три минути, време достатъчно, за да му нанесе нови обиди. Засегнат от толкова неблагодарност, Ландо се беше присъединил към Белинцона в кухнята. Изведнъж се беше почувствал гладен. След като положи много усилия, той приготви сандвич със салам, докато Пиетро ровеше в хладилника в търсене на бира. Ландо седна зад голямата селска маса и захапа сандвича. Събитията от предната вечер го безпокояха повече от неуспялата любовна атака. Светата майка бе пожелала да се отърве от участта, която чернокожите гиганти бяха запазили за неговия нещастен другар. Ландо се питаше как един мъж, който беше развратен против волята му, можеше да гледа хората в очите.