Пиер Рей - Аут

Втората възможност, която за съжаление изглеждаше за Пицу по-вероятна, щеше да предизвика конфликта по-рано от предвиденото.

Взимайки инициативата в ръцете си, дон Еторе може би беше отвлякъл Анджела като евентуална разменна монета. Ако това беше вярно, Итало никога нямаше да прости предизвикателството, значи войната щеше да завърши със смъртта на единия или другия.

Виторио погледна часовника си. Нямаше вече никакво съмнение, Моше беше влязъл при Габелоти предния ден на обяд и до пет часа сутринта на другия ден не се беше появил. Или дон Еторе го държеше като заложник, или го беше ликвидирал в изблик на гняв. Освен трите часа, през които бе успял да поспи, блед от умора, Пицу редовно бе получавал информация от Вито Франчини и Куинто Фавара, които се сменяха, за да му докладват на всеки тридесет минути, че Юделман още не е излязъл от дома на Габелоти.

Той набра, гримасничейки, новия номер на Итало в Цюрих, който му бе предаден от Висенте Бруторе. Беше крайно време за действие, но Виторио нямаше да помръдне и малкия си пръст, преди да получи зелена светлина от Итало. Последният за щастие се обади веднага.

— Виторио е на телефона…

— Къде се губиш, глупако? Търся те навсякъде! Анджела! Къде е Анджела?

— Кръстосах целия Ню Йорк. Още нищо… падроне. Продължаваме.

Макар и разделени от хиляди километри, Виторио подскочи пред гневното избухване на Итало:

— Искам жена си! Ясно ли е! Искам жена си!

— Да, падроне.

Гласът на Волпоне трепереше от бяс, когато изкрещя:

— Ще ви избия всички, ако стане нещо с нея! Всички! Ти отговаряш за това с главата си!

Пицу с мъка преглътна.

— Мислех… — промълви той.

— Не мисли нищо! Намери я!

— Да, падроне. Ще я намеря. Но питам се… Анджела не може без вас. Може би се е опитала да ви намери?

— Тя щеше да ми се обади. Анджела винаги ми се обажда! След като се хвалиш, че можеш да мислиш, не помисли ли за Габелоти?

— Да.

— Е, и? Какво очакваш, за да го атакуваш? Къде е Моше?

— При Габелоти.

— Глупак! Откога?

— От вчера на обяд.

— Но ти си луд! Всички сте откачили! Чертеж ли искаш? Порко Дио ди мерда! 29 29 Ругатня (ит.). — Б.пр. А аз тук се мъча…

— Чакам вашите заповеди, падроне…

— Къде беше, когато ги дадох? Вземи Амалфи, Бруторе, Дото! Доведете Юделман!

— Разбрано… — За да покаже, че никакви съмнения повече не съществуват относно йерархията, която заема Итало, Виторио добави: — Разбрано, дон Волпоне.

Като вманиачен меломан лейтенант Фриц Блеш беше зает с проблема, който създаваше завършващата нота, тази, която завършваше гамата в „до“ и която, след като я разработеха, дразнеше човешкото ухо. Човешкото съзнание е съставено така, че винаги има нужда от една последна брънка във веригата, било то в една картина, музикално произведение или чиста логика. И така въпросите, които си поставяше Фриц Блеш, оставаха досега без отговор. Един крак, докаран като трофей от един локомотив, без да може да бъде открит законният му собственик, американски полицай, който изчезва, без да си плати хотела, и неговият колега — за когото аутопсията бе показала, че не е пил нито капка — се пребива върху балюстрадата на хотел „Сорди“ след падане от осмия етаж. Всичко това в центъра на Цюрих в разстояние на пет дни.

След последния им разговор капитан Къркпатрик не се беше обаждал и Блеш се мъчеше да открие в случилите се събития, които бяха без явна връзка помежду си, причините, за да може да възвърне душевния си комфорт. Според него се касаеше за афера с наркотици, участниците в която — чуждестранни полицаи и членове на мафията — бяха избрали швейцарската територия, за да решават проблемите си.

Но това не беше всичко. Предния ден един от неговите инспектори му беше позвънил, че в машинното отделение на хотел „Комодоре“ е имало престрелка. Местните служители са били алармирани от струи пара, излизащи от приземието. Около една от пробитите цистерни са били намерени няколко куршума, чието произхождение сега се опитваха да установят в лабораторията на градската полиция. Освен това е имало многобройни следи от куршуми по стените. Но нито ранени, нито трупове.

Блеш, който вярваше само на себе си, реши да отиде на място, за да извърши допълнително разследване. Сега трябваше да свърши най-неотложната работа. Той провери в тефтерчето си номера на директора на митниците. За в бъдеще нито един американски гражданин, чието име има италиански оттенък, нямаше да влезе в страната, без Блеш да бъде уведомен. Що се касаеше до тези, които искаха да излязат, те щяха да бъдат задържани под някакъв претекст, докато се изясни дали са пристигнали като туристи или по друг повод.