Пиер Рей - Аут

— Малко вероятно, скъпи приятелю… малко вероятно… Всички съставки на емайла са разтворими. С РН 7 в дестилирана вода само 1,2 на сто от емайла се разтварят за пет седмици…

„Нищо няма да стане. Клопе незабавно ще усети клопката, щом се опитам да го упоя… Ще пита защо? Какво да му кажа? Той много добре знае, че зъбите му са в отлично състояние… Но ако не го направя, другите зад завесата… Ингрид…“

Щрол вече нямаше нито време, нито възможност да избира. Под въздействието на страха, който притискаше стомаха му, той се засмя фалшиво и нещастно:

— Ще опитаме нещо ново, изключително ефикасно… От Швеция. Дръжте устата си затворена! Ще трябва да повдигна венеца на нивото на четвъртия кътник. Леко възпаление… Искам да го видя по-отблизо…

Омер неразбиращо смръщи едната си вежда.

— Отпуснете се… Отпуснете се… Някакво възпаление на нивото на венеца. Често се случва…

Докато говореше, Щрол манипулираше с маската, която беше свързана с гъвкава тръба с минибутилката, съдържаща азотен двухлорид.

— Поемете дълбоко два-три пъти въздух…

Клопе замръзна. Нали вчера Щрол го бе преглеждал? Такова възпаление не се получава за една нощ. Искаше да проговори, когато усети, че Щрол поставя маската на лицето му.

— Не мърдайте… отпуснете се… вдишвайте…

Сам не разбирайки защо, Омер направи опит да се изправи. Рефлекторно той пое дълбоко въздух и незабавно усети, че силите му го напускат. Омер вдигна ръка, за да протестира, хвана се за ръкава на професора и изведнъж изпита необходимост да поеме въздух. Последва дълбоко вдишване и маската обхвана цялото му лице. Ръката на Щрол стана непоносимо тежка, като метален блок, и прожекторът го обгърна със студени и кристални избухвания.

Той загуби съзнание. Дълги секунди след това професорът продължаваше да държи маската върху лицето му. Когато се убеди, че банкерът спи дълбоко, обърна пълните си със сълзи очи към своите палачи.

— Не мога… — изстена Щрол. — Не мога…

Той избърса потта, която струеше по челото му, и изкрещя:

— Не мога!

Здравенякът направи четири крачки към него и тежко го зашлеви.

— Хайде, започвай, глупако! Или искаш да пуснем малко кръвчица на жена ти?

С шумящи слепоочия Аугуст погледна безнадеждно към Ингрид. Тя беше бяла като смъртник. По лицето й само очите изразяваха ужаса, който изпитваше в момента. Върху гърлото й бръсначът не се помръдваше нито милиметър.

Той разбра, че тя ще умре, ако не действа незабавно. Борейки се с непреодолимото желание да повърне, зъболекарят взе клещите и потърси най-добрия ъгъл за атака. Залавяйки един от кучешките зъби с инструмента, Щрол натисна надолу. Неподвижната глава на Клопе последва движението. Професорът я блокира, натискайки с лакът върху челото. Раздвижвайки инструмента нагоре-надолу, той размърда зъба. След това с нещо като голям нож разтвори венеца, прерязвайки лигамента, който държеше костта към челюстта. Натисна с клещите… Още веднъж… Нещо изпука. Под любопитния, неутрален поглед на Белинцона Щрол хвърли мокрия от кръв зъб върху металическото плато. След това атаката продължи към следващия кучешки…

Когато горната челюст на Клопе се оголи напълно, лишена от всичките му зъби, професорът, покрит със студена пот, хвърли умоляващ поглед към Белинцона. В очите му не се четеше никакво милосърдие, а няма заповед да продължи.

Най-голяма трудност създадоха кътниците с техните разклонени корени. Сдържайки бунтуването на стомаха си, зъболекарят потърси помощта на един елеватор, с който, заклещвайки го между костта и корена, измъкна кътниците от тяхната алвеола.

— По-бързо!… — изръмжа Белинцона, когото зрелището започваше да отегчава.

Осем минути по-късно всичко беше свършено. В устата на Омер Клопе нямаше нито един зъб. Погледът на Щрол падна върху металното блюдо, където в малки локвички кръв лежаха извадените зъби. Погледът му се изцъкли и краката му се подгънаха. Той бавно се свлече на пода.

Белинцона изрази с лицето си нескрито презрение. Той грубо разтвори устата на банкера, пъхна пръст в нея и с едно бързо кръгово движение се убеди, че венците не оказваха никакво съпротивление. Работата беше извършена съвестно. Явно доволен, Пиетро избърса пръста си в сакото на Клопе.

Фолко Мори пусна Ингрид, прибирайки бръснача. Младата жена залитна. Минавайки покрай нея, Белинцона я погледна мило. Огромната му лапа се издигна във въздуха и плесна по челото със сух плясък Ингрид. Тя бавно се свлече на пода. Фолко отключи вратата на стаичката, в която се пазеха протезите. Тя водеше към служебната стълба, по която той спокойно заслиза, докато Пиетро внимателно заключи вратата след себе си.