Пиер Рей - Аут

— Двама мои братовчеди — бе обяснила Инес. — Минават през Цюрих. Дипломати. Ще дойдат тук.

Ландо се беше ядосал.

— Не можа ли да им кажеш, че ще отсъстваш!

— Не сме се виждали от две години. Носят ми подаръци. Щом като не искаш, не им отваряй…

— Ако произнесеш още една дума на твоя африкански, ще ти счупя главата.

Ландо я желаеше ужасно и се насилваше да бъде груб с нея. Всъщност той я съжаляваше и това го караше да се гневи.

— Пиши каквото ще ти продиктувам! — нареди Волпоне, подавайки й хартия и писалка.

Тя посочи с очи белезниците.

— С това не мога.

— Дясната ти ръка е свободна!

— Аз съм левачка.

— Отключи я!

Ландо отключи белезниците с малкото ключе. Инес потърка китките си и се изправи с гъвкавостта на лисица. После протегна ръка, за да вземе хартията и писалката.

— Момент — каза Итало. — Искам една твоя фотография. Гола.

Тя отвори някакво чекмедже и измъкна един албум. После го прелисти и измъкна една снимка. Итало хвърли бегъл поглед и я прибра в джоба на сакото си. Инес легна на леглото по корем, взе с лявата си ръка писалката и постави листа пред себе си.

— Слушам ви — каза на Волпоне, без да го гледа.

При други обстоятелства Омер Клопе щеше да обърне внимание на смутения вид на професор Щрол, на неговото меко, бягащо ръкостискане. Но той беше толкова замислен, че не обърна внимание на това.

— Мадам Щрол не е ли тук? — попита от вежливост Омер.

— Сега ще се върне… — с нисък глас измънка Щрол, обръщайки се с гръб към банкера, за да скрие погледа си, който неминуемо щеше да го издаде. — Разположете се, моля ви… На ваше разположение съм…

Той започна да рови в инструментите върху металното блюдо. Клопе тежко се отпусна върху покрития с черна кожа диван, служещ като фотьойл и като операционна маса според наклона, на който биваше поставен. Замислен, той се остави да бъде завладян от нежната музика на Вивалди, все още вглъбен в мислите си, обмисляйки телеграмата, която щеше да изпрати до Ерик Мортед, неговия директор на „Васенаарс Консолидейтид“. Както за своите „Бюти гоуст П9“, излизащи от конвейерите на СМС, Клопе не желаеше миньорите в Ботсуана да понасят излишни рискове. Щеше да изпрати незабавно необходимите суми за обезпечаване сигурността на миньорите. Само тогава щеше да се съгласи на нови проучвания.

Внезапно банкерът бе ослепен от мощния прожектор, който Щрол беше насочил към него. Ръцете на професора се появиха в светлинния поток, дълги и бели. Те мърдаха, сякаш нищо не ги свързваше с китките и раменете на тялото, което оставаше в сянка. Клопе, напълно заслепен, не можеше дори да различи силуета на Щрол. Той затвори очи, за да избяга от хилядите слънца, експлодиращи в ретината му. После усети, че професорът му завързва салфетка около врата. Омер остана учуден от мълчанието му. Обикновено Щрол не прекъсваше неизчерпаемите си истории, на които се смееше сам, наставяйки ги една след друга, докато накрая те подействаха хипнотично върху клиента.

— Добре ли се чувствате? — осведоми се Омер Клопе.

— Да, да… Сега заедно ще направим малка равносметка…

Аугуст Щрол желаеше да му изкрещи да бяга. За да се убеди, че не сънува, той хвърли поглед към завесата, зад която жена му с бръснач върху гърлото бе задържана от двамата агресори. Завесата се открехна, откривайки лицето на херкулеса от панаира, който му отправи окуражителен поглед. До него с разширени от ужас очи стоеше Ингрид, държана от втория мъж с глава, опъната назад, и с острието на бръснача върху гръкляна.

За да не полудее, Аугуст Щрол се впусна в безкраен професионален монолог. Трябваше да бъде спокоен, за да не привлече вниманието на банкера. Последният теоретически знаеше поне толкова, колкото и зъболекарят, като всеки фанатик на дадена тема.

— Сега имам отговора на въпроса, който ми поставихте онзи ден… Наведете се леко наляво… Така… Да… Мерси… Нали знаете, по повод на разрушаването на зъбния емайл… Това не е възможно, преди да се разруши апатитният кристал…

— Аха — забеляза Клопе.

— Дръжте устата си отворена. Органичните материи се вмъкват в минералната основа. Както знаете, криогенните бактерии в мнозинството си не са протеолитични…

Омер Клопе вдигна ръка, за да вземе думата. Той усети, че ръцете на Щрол пускат челюстта му.

— Има и една друга възможност: постепенно разтваряне на органичната основа на зъбния емайл.

Плувнал в пот, професорът не можа да преодолее изкушението да погледне към завесата. Гигантът показваше признаци на нетърпение. Той отговори механично на въпроса на Клопе.