Пиер Рей - Аут

— Кармине, колко е часът?

— Три и една минута.

Часовникът на Габелоти показваше два часа и петдесет и девет минути. Той толкова дълго беше сдържал разрушителния бяс, че не можа да се въздържи и вдигна телефона: в Цюрих беше девет сутринта. Банката отваряше вратите си. След второто позвъняване отсреща се чу глас.

— Обаждам се от много далеч. Искам да говоря с Омер Клопе. Аз съм негов клиент. Работата е лична, много важна и спешна!

Всички се вкамениха в мълчание, което можеше да се реже с нож: най-после всичко щеше да се изясни!

Точно в девет часа и тридесет минути на третия етаж на Цвайерщрасе девет един слаб, облечен в черно мъж позвъни на вратата на професор Аугуст Щрол. Той държеше под ръка един гигант, който опипваше челюстта си с израз на ужасно страдание.

Висока, високомерна и привлекателна, лично Ингрид Щрол се появи на вратата.

— Господа?

Фолко Мори посочи Пиетро Белинцона:

— Вече един час, откак го е хванало. Ще умре от болка.

— Имате ли уговорен час? — намръщвайки се, попита Ингрид.

— Ние сме пътници. Трябваше да ви телефонират от нашия хотел, от „Континентал“.

— Няма такова нещо.

— Не мога да оставя приятеля си в състоянието, в което е.

За да потвърди думите му, Пиетро изръмжа от болка.

— Съжалявам — каза Ингрид. — Цялата ни седмица е запълнена. Мога ли да ви посоча името на някой колега?

— Не, не! — протестира Фолко. — Моят приятел иска да бъде лекуван само тук. В хотела ни казаха, че професор Щрол е най-добрият специалист в Цюрих.

Ингрид се подвоуми само за секунда.

— Седнете за минута. Професорът в момента работи. Ще проверя какво може да се направи.

Тя се завъртя на токовете си. За секунда Пиетро и Фолко се възхитиха на изящната й талия. Те се намираха в чакалня, която по-скоро приличаше на разкошен салон, отколкото на преддверие на страданията. Върху ниска масичка лежаха зъболекарски списания на четири езика: немски, английски, френски и италиански. Обширни канапета от лилава кожа, килими, стени, покрити с някаква материя с цвят на охра, върху които се намираха старинни гравюри, представящи вадачи на зъби на някакъв градски площад през Средните векове.

— Тук не трябва да се окачват такива свинщини — забеляза Белинцона. — Това обезкуражава клиентелата. Теб досега болели ли са те зъби?

— Не.

— Мен също. А знаеш ли защо? Когато бях хлапак, получих един удар с бейзболна тояга по средата на муцуната. Корените са мои, но останалото…

Той разкриви устните си и показа една двойна златна редица на нивото на венците.

— Така съм по-богат, нали?

— Затваряй си устата! — подхвърли с ъгъла на устата си Мори.

Ингрид се появи отново. Белинцона хвана с две ръце челюстта си и наведе с гримаса глава.

— Професорът има посещение в десет часа. Ако се открие някаква пауза между две интервенции, ще ви прегледа. Изключено е да ви направи каквото и да е днес.

Тя протегна на Пиетро чаша с вода, придружена с бяло хапче.

— Вземете го. Ще облекчи болката ви.

Белинцона подуши чашата със съмнение.

— Пий! — заповяда Фолко.

Пиетро постави хапчето под езика си и изпи с отвращение водата. Веднага след като Ингрид изчезна, той го измъкна от устата си и го напъха в един от джобовете си.

В десет без пет Ингрид се появи отново.

— Ако обичате да ме последвате.

Тя ги въведе в кабинета, където блестящите хромирани детайли му придаваха вид едновременно на операционна зала и на ядрена електроцентрала. Във въздуха се носеше някаква лека музика.

— Мога само да ви прегледам… — каза Аугуст Щрол на Белинцона. — Моля, седнете…

— Това жена ви ли е? — попита Фолко Мори, посочвайки Ингрид.

Щрол смръщи вежди, разменяйки бърз поглед със съпругата си.

— Пардон?

— Тя има разкошен задник — забеляза спокойно Фолко, повдигайки полата на Ингрид.

В същия момент той притисна с дясната си ръка върху гърлото й бръснач, докато Белинцона насочваше своя валтер към корема на зъболекаря.

— Покажи още веднъж — настоя Пиетро.

Фолко задържа вдигната полата на Ингрид.

— Но тя не носи кюлоти, тази мръсница! — възкликна Пиетро.

Кръвта, която се отдръпна от лицето на Аугуст Щрол, сякаш нахлу в бузите на Ингрид. Фолко използва момента, за да произнесе речта си:

— Против вас нямаме нищо. Това няма да ми попречи да й прережа гърлото, ако вие не изпълните нарежданията, които ще ви дам!

— Вие няма да искате да прережат гърлото на тази малка мръсница, вашата жена? — настоя Белинцона фалшиво заинтересован. — Ей! Знаеш ли защо не носи слип? Сигурно я чука права между две вадения на зъби!