Пиер Рей - Аут

— Теб не съм те питал! — изръмжа Волпоне. — Казах ти какво мисля. Трябваше да ме държиш в течение! Искам да знам всичко, всичко! Ясно ли е?

Видът му бе заплашителен. Белинцона и Мори не се помръднаха. Птиците в градината, чиято песен бе прекъсната от шума на гласовете им, подновиха писуканията си. Итало насочи пръста си към Белинцона.

— След два часа ти ще имаш страшен зъбобол!

Изненадан от тази неочаквана фраза, Пиетро погледна към Фолко, но последният не се помръдна.

— Фолко!…

— Падроне?

— Знаеш ли защо съм дошъл в Цюрих?

— В общи линии — последва незабавен отговор.

— Един лайнен банкер блокира парите, които моят брат му е доверил. Не искам той да умре… Поне засега. Искам да го унищожа. Ако за нещастие той умре, сбогом на мангизите! Искам да проговори!… Разбираш ли ме?

— Да.

— Цюрих започва да става нездравословен за нас. Трябва да се действа бързо! Пиетро!

— Си?

— Как ще реагираш, ако си на мястото на Габелоти и разбереш, че един от твоите хора е ликвидиран?

Белинцона потърка брадата си. Тя изскриптя под пръстите му.

— Ще оглавя един екип и ще дойда на място, за да раздавам правосъдие.

— Точно така! А ти, Фолко? Ако си на мястото на Къркпатрик и двама от твоите хора изчезнат?

— Ще постъпя по същия начин. Ще предупредя швейцарските си колеги.

Волпоне кимна с глава.

— Ти го каза. Това означава, че не след дълго на задника ни ще увиснат много хора… Още един повод да побързаме и да си свършим работата. Всичко зависи от банкера. Главата му е доста твърда. Все пак по-малко от моята! Искам да го поставя на колене. Вчерашното предупреждение се оказа недостатъчно. Днес ще го настъпим по-сериозно по мазолите!

Фолко направи скептична физиономия:

— Ако знае, че ще го щадим, ще бъде трудно да блъфираме…

На устните на Итало се появи зла усмивка.

— Ще разговаряме след два часа за това. Готов съм да се обзаложа, че ще ме разбере… Слушайте ме добре… В девет и половина двамата ще отидете на Цвайерщрасе 9. Ще се качите на третия етаж. Ще позвъните на вратата на зъболекаря. Фамилията му е Щрол. Професор Аугуст Щрол. Ще се покаже жена му, Ингрид. Тя ще ви каже, че нямате уговорен час. Белинцона ще си държи челюстта с ръка. Ще кажете, че страда ужасно от мъдрец.

Пиетро, който едва сега се събуди окончателно, издаде въздишка на облекчение.

— Преди малко ме уплашихте, падроне… Когато влезем в кабинета, какво ще правим?

В очите на Итало заигра жестоко пламъче.

— Ще ти кажа…

— Защо да чакаме, дон Еторе? Не само че Волпоне ни е измамил, но ни прави на глупаци!

За стотен път от началото на дългата нощ Габелоти погледна часовника си. Беше почти три сутринта. Влиятелните членове на фамилията, групирани около него, дълго време не знаеха как да се държат в случая. Кармине Кримело и Анджело Барба бяха на мнение да се почака отварянето на Трейд Цюрих Банк в Швейцария, за да бъдат окончателно наясно за съдбата на двата милиарда долара. След това, ако положението позволяваше, трябваше да се премине към незабавни репресии. Карло Бадалето пък непрекъснато апелираше към ликвидиране на Моше Юделман и Анджела Волпоне. Яростно. В неговите очи изпращането на езика на Рико Гато бе доказателство за неговото коварство, а същевременно се явяваше като невероятно предизвикателство.

— Аз ви казвах, че Итало Волпоне е ненормален! Ако усети, че се колебаем, ще ни ликвидира един по един.

За да успокои нервите си, Габелоти нареди да донесат в кабинета му една петкилограмова кутия хайвер. Знаейки ненаситната му лакомия за храна, неговите хора въпреки честите подканвания почти не се докоснаха до нея от страх да не го разсърдят. Въпреки това на дъното на кутията бяха останали няколко зрънца, които дон Еторе изстърга и разстла върху парче хляб с масло. Той го задъвка механично, глътна чаша водка, последвана незабавно от бутилка бира. Водката предизвика у него жажда. До този момент Габелоти се задоволявате да слуша своите консилиере и лейтенанта си, без да взима ничия страна, само с вдигане на рамене, когато Бадалето ставаше много буен.

Всъщност той го намираше твърде боязлив. Какво значение имаха животът на Моше и на Анджела. Ако Волпоне действително го беше предал, цялата му фамилия щеше да плати за това, от най-дребния командос до самия Итало, за когото той щеше да посвети живота си да го намери и убие със собствената си ръка. Независимо колко време ще е нужно, каква цена трябва да се заплати, но рано или късно той щеше да сложи ръка върху него! Само че бизнесът стоеше винаги преди отмъщението.