Рос Томас - Ако не можеш да бъдеш почтен

— Може би — казах аз.

— Няма да ти хареса да си мълчиш, а?

— Не — отвърнах аз. — Няма да ми хареса.

— Не е задължително да ти хареса.

— Знам — рекох аз.

— Е?

— Добре — казах аз. — С теб съм.

Следното недатирано писмо бе открито от лейтенант Дейвид Синкфилд сред вещите на Констънс Джийн Мизъл. Той го намери, навито на руло, в пръчката на завесата в банята.

„Скъпа Кони,

Когато получиш, това писмо, вече няма да съм между живите, а искам само да знаеш, че те обичам и ми се ще да бях направила повече за тебе, ами при това положение направих, каквото можах.

Сигурно ще се изненадаш, като намериш револвер в колета. Този револвер имам много отдавна — ти още не беше родена. Държала съм го винаги в тази куха Библия. Видях такава Библия в един филм и тя ми се стори добро скривалище.

И тъй, този револвер беше използван от мене и един човек, за когото никога не си чувала да е направил нещо ужасно и страшно. На 14 август 1945 година нахълтахме в един магазин за алкохолни напитки и убихме собственика. По-точно мъжът, с когото бях, го уби. И двамата бяхме ужасно пияни, защото празнувахме края на войната и бяхме останали без пари и пиене, затова решихме да си намерим отнякъде и какво се случи, вече ти разказах. В тази стара изрезка от вестник е описано всичко.

Сега имам една изненада за тебе. Името на мъжа е Робърт Ф. Еймс. Той е сенатор във Вашингтон. Също така е и демократ, макар това да не означава нищо. Освен това е много богат!!! Поне жена му. Чела съм за него и за жена му във вестниците и списанията и даже няколко пъти съм го виждала по телевизията.

А ето и истинската изненада. Робърт Ф. Еймс е истинският ти баща. Това вече е нещо, нали? Трябва да успееш да измислиш нещо и да се възползваш от тази малка информация. Знам, че аз бих могла, ако бях на твое място. Бог ми е свидетел, че съм се опитвала да измисля начин да измъкна малко пари от него, но не можах да се сетя за нищо, което да не ме вкара в беля.

Е, миличка, това е всичко. Нямам какво друго да ти оставя, но не исках да си отида, без да ти оставя нещо. Бъди добро момиче. И ако не можеш да бъдеш почтена, бъди предпазлива.

Обичам те от все сърце и те целувам.“

Пет дни по-късно Франк Сайз си послужи с гумичката на един жълт молив, за да побутне петдесетте страници към мен. Поклащайки глава намръщено, той каза:

— Тук няма нищо за мене.

— Така стоят нещата — рекох аз.

— Не казвам, че не си си свършил добре работата. Много майсторски си пипнал тази Мизъл. И сенаторът я е застрелял, а после и себе си със същия револвер, с който е убил онзи човек в Лос Анжелис — ти наистина се справи чудесно. Но тук няма нищо, за което телеграфните агенции вече да не са съобщили. За бога, звучи като най-обикновена криминална история.

— Мисля, че си е точно това — рекох аз. — Криминална история.

Той отново поклати глава. Целият му вид изразяваше разочарование.

— Просто не е по моята част.

— С това разполагаме — рекох аз.

Той захапа долната си устна и после каза:

— Все пак какво ли е изпитвал, докато е живял с нея? Как ли се е чувствал наистина?

— Не знам — отвърнах аз.

— По дяволите, ти как мислиш, че се е чувствал?

— Мисля, че му е харесвало. Мисля, че му е харесвало, защото най-после е имало някой, дето е знаел какво е извършил навремето, през четирийсет и пета. Това трябва да е било известно облекчение за него. Мисля, че му е харесвало тя да го командва. Имал си е някои сексуални странности и предполагам, че тя умело ги е задоволявала. И навярно от време на време го е водела в библиотеката, смъквала е Библията и му е показвала револвера, за да му напомни за своята власт. Или за да го накаже, когато се е противял, ако изобщо го е правил. Не съм сигурен. Сигурен съм само, че е знаел къде е оръжието.

Сайз продължаваше да се мръщи.

— Сигурен ли си, че няма още нещо — нещо, което никой друг не знае? Нещо може би около тази Мизъл?

— Няма нищо друго. От този материал ще излязат три хубави колони. И навярно това е всичко, което може да се изстиска от него.

Той поклати глава.

— Но какво е представлявала тая Мизъл? Искам да кажа що за човек е била?

Трябва да съм вдигнал рамене.

— Просто едно момиче, което се готвеше да направи големия си удар, но не успя. За малко не успя.

— Това не ми говори нищо за самата нея — рече Сайз.

— Не мога да ти кажа нищо повече.

— Сигурен ли си, че не си пропуснал нещо? — попита той. — Някоя истинска мръсотия, която бих могъл да използвам?