Рос Томас - Ако не можеш да бъдеш почтен

— Господи! — рече Синкфилд.

— Виждаш ли — казах аз. — Дори ти си ужасен, Синкфилд.

— Но не толкова, колкото е бил той.

— Аз не съм му дъщеря — рече Кони Мизъл.

— Дъщеря сте му — казах аз. — Родена сте през май хиляда деветстотин четирийсет и шеста. Това е точно девет месеца след онази лудория с майка ви през август четирийсет и пета.

— Майка ми — рече тя невъзмутимо — може да е спала с шейсетина мъже през август същата година.

— Може, но не е.

— Откъде знаете?

Свих рамене.

— Не знам.

— Франк Мизъл ми е баща.

— Не — рекох аз. — Франк е бил стерилен. Дори е имал документ за това. Пък и по всяка вероятност той е срещнал майка ви едва три или четири години след вашето раждане.

Синкфилд се втренчи в Кони Мизъл.

— Пазила си го за последния удар, нали? — рече той. — Ето как сте го били замислили. Ти и Дейн. Да го изнудваш, да спиш с него, да погубиш семейството му и накрая да му го сервираш — едничкото нещо, което е щяло да го довърши — факта, че е спал с дъщеря си.

— Ще ме арестуваш ли, лейтенанте? — тя му се усмихна отново.

Той поклати глава.

— Не — отвърна той. — Няма да те арестувам. Както каза, сега представляваш двайсет милиона долара и аз нямам намерение да арестувам двайсет милиона долара. Не е разумно. Нямаме дори доказателства. И разбира се — никакви свидетели. Те всички са мъртви. Така че няма да те арестувам.

— Май надушвам нещо — рече тя. — Май надушвам нещо, което много ми прилича на сделка.

Синкфилд кимна:

— Да, те наистина си имат миризма, нали?

Кони Мизъл се усмихна отново.

— Колко, скъпи? Колко искаш?

— Половината — каза той. — Какво ще кажеш за половината.

Тя сви рамене.

— Това прави към пет милиона. След данъците и адвокатите ще останат около десет милиона. Искаш половината. Значи по пет милиона за всеки от нас.

— Ще трябва да прибавиш и още нещичко — рече той.

— Какво е то?

— Себе си — рече Синкфилд. — Ще ми се да те имам и тебе, защото си най-хубавото парче, с което съм спал през живота си.

Тя се усмихна пак.

— В такъв случай сделката е направена, скъпи. Разбира се, има един малък проблем.

— Какъв?

— Мистър Лукас. Какво ще правим с мистър Лукас?

Синкфилд също не беше от бързите, когато вадеше оръжие. Но ненадейно в ръката му се появи револвер с къса цев.

— Лукас ли? — рече той. — Май ще трябва да се отървем от Лукас. — Той насочи револвера към мен. — Но ще трябва да измислим нещо хитро, както правеше Дейн. Какво ще кажеш за още едно убийство — самоубийство, а? Самоубийството е вече налице. — Той погледна към Кони Мизъл. — Ти и аз бихме могли да станем свидетели, нали така?

— Да — каза тя. — Да, мисля, че бихме могли да станем свидетели… в известен смисъл.

— Иди и вземи револвера, дето е на пода — рече той. — Хвани го с един молив за предпазителя и ми го дай, без да го пипаш.

Кони Мизъл взе един молив от бюрото, мина зад него, вдигна трийсет и двукалибровия револвер, както й беше наредено, и го подаде на Синкфилд. Той го взе с лявата си ръка, която сега беше увита в носна кърпа. Прибра своя револвер обратно в кобура и прехвърли трийсет и двукалибровия в дясната си ръка. Револверът беше увит в носната кърпа.

— Без лоши чувства, Лукас — рече той.

— Не от твоя страна може би — казах аз.

— Никога не съм предполагал, че толкова лесно мога да стана толкова богат — рече той.

Кони Мизъл стоеше с отворена уста. Дишането и беше учестено. Почти се задъхваше.

— Свършвай с него, скъпи — прошепна тя. — Убий го. Убий го бързо.

— Добре — рече Синкфилд и дръпна спусъка. Стреля в Кони Мизъл три пъти. Беше отличен стрелец. Улучи я в сърцето веднъж и два пъти в лицето. Когато падна на земята, тя вече не беше красива.

Синкфилд се приближи до нея и я погледна.

— Знаеш ли какво? — каза той.

— Какво?

— Мисля, че наистина я обичах.

Потърсих стол и седнах. Тресях се. Тресях се целият. Синкфилд ме погледна.

— Ти трепериш — рече той.

— Знам. Но не мога да спра.

Той заобиколи бюрото, коленичи, хвана с поената кърпа трийсет и двукалибровия револвер и притисна безжизнената дясна длан на Еймс около него, после я остави да падне на килима.

— Все едно, няма да обърнат много внимание на отпечатъците — каза той.

— Какво ще правиш сега? — попитах аз.

— Зависи от тебе — отвърна той. — От това дали ще бъдеш с мен или не. Знаеш ли, тя наистина искаше да те убия.

— Знам.

— Тя щеше да се измъкне — рече той. — С тези двайсет милиона долара щеше да се измъкне като нищо.