Рос Томас - Ако не можеш да бъдеш почтен

Кимнах.

— Ябълков сок, а?

— Ябълков сок — отвърна тя.

Отправих се към сестринската стая. Там имаше пластмасова кофа, пълна с лед, бутилки и консервени кутии с най-разнообразни сокове. Слабичката сестра със златните очила ме наблюдаваше, докато наливах ябълков сок в две пластмасови чаши.

— Каза, че искала нещо за пиене — обясних аз.

Сестрата кимна одобрително.

— Трябва да приема много течности.

— Изглежда ми доста добре — рекох аз. По-добре, отколкото очаквах.

— Хм — каза сестрата. — Трябваше да я видите, като я доведоха към два часа. Здравата се беше наквасила. После му удари един хубав сън.

— Беше се подредила, а?

— Беше пила и още как, но не ябълков сок.

Отнесох двете чаши с ябълков сок в стаята на Глория Пипълс. Щом ги видя, тя прехапа устни, изправи се и посегна към тях. Ръцете й трепереха.

— Застани там, до вратата — рече тя.

Останах до полуотворената врата.

— Не пускай никого — каза тя, занесе чашите до умивалника и изля повечето от ябълковия сок. После се обърна към мене: — Хайде, налей.

Извадих бутилката от джоба си, отвих капачката и напълних двете чаши с уиски. Глория Пипълс ми подаде едната, като разля само малко от съдържанието й. С две ръце вдигна своята чаша до устните си. Отпи две дълги глътки, въздъхна, отново седна и затършува из джоба на халата си. Извади пакет „Кент“, изтръска една цигара до половината и я издърпа с устни.

— Имаш ли кибрит? — попита тя. — Не ми разрешиха да държа кибрит у себе си. Трябва да използвам електрическата запалка там на бюрото.

Запалих й цигарата, после запалих една за себе си.

— Разкажи ми всичко, Глория.

Алкохолът бе започнал да действа. Страните й сега добиха цвят. Тя държеше по-здраво цигарата и чашата си. Дори ги хвана с една ръка, за да приглади косата си, от което нямаше голяма полза.

— Луиз каза, че съм я търсила, така ли? — попита тя.

Кимнах.

— Така разбрах.

— Но аз не съм я търсила. Никога не бих я потърсила. Тя ми се обади.

— Защо ти се обади, Глория?

— Искаше нещо.

Бях търпелив. Добрите самаряни винаги са търпеливи.

— Какво искаше?

— Смяташе, че ако той успее да влезе там, ще могат да разберат каква е работата.

В Библията има и един Йов, разбира се. Той би могъл да ми съперничи донякъде в тази игра на търпеливост. Но не много.

— Кой е този той?

— Нейното „галено кученце“. Онази буца. Онова влечуго, на което плаща да я чука.

— Джонас Джоунс — рекох аз.

Тя отпи нова глътка, после кимна.

— Точно той. Джонас Джоунс.

— Къде трябваше да влезе той?

— В апартамента им.

— В чий апартамент?

— На Боби и на оная кучка Мизъл.

— А ти имаше ключове за него, нали?

Трябваше да мине известно време, преди думите ми да стигнат до съзнанието й — навярно поради алкохола и успокоителните, които й бяха дали.

— Как разбра? — попита тя. — Никой не знаеше, че имам ключове от апартамента.

— Луиз Еймс е знаела — рекох аз.

— Това е друго. Тя знаеше, че винаги държа у себе си дубликати от неговите ключове. Той постоянно ги губеше.

— Ти още работеше при сенатора, когато той купи апартамента в „Уотъргейт“, нали?

Тя поклати глава.

— Тогава не работех при него. Работех при Кюк. Но пазех дубликати от ключовете му и когато купи апартамента в „Уотъргейт“, постарах се да осигуря два допълнителни комплекта от тях. Продължавах да се грижа за него дори когато вече не му трябвах.

— Ти какво направи? Прати ли ключовете на Луиз Еймс?

Тя отново поклати глава.

— Не, Джонас дойде да ги вземе.

— И после?

Глория пресуши чашата си.

— Ще отида за още ябълков сок — рече тя.

— Ето — казах аз, подавайки й чашата си. — Вземи моята. Не съм я докосвал.

Това я пооживи. Усмихна ми се признателно. Бях добрият чичко доктор, който предписваше най-хубавото лекарство на света.

Тя отпи още една голяма глътка.

— Не се безпокой. Няма да се оливам.

— Знам, че няма — казах аз. — Но какво стана, след като даде ключовете на Джонас?

Глория сви рамене.

— Сигурно се е вмъкнал там и е намерил онова, което са търсели. Поне така ми каза тя.

— Кога?

Тя се замисли.

— Вчера. — Закима енергично с глава. — Ъ-хъ, точно така, вчера. Тогава ми се обади Луиз и ми наговори всички онези ужасни неща.

— Какви ужасни неща?

— За Боби и мене. Каза ми, че знаела за нас през цялото време, още от самото начало, но не й пукало, защото това, че спял с мен, било нещо като хоби. Но каза, че с Кони Мизъл било съвсем различно. Каза, че Кони Мизъл била съсипала живота на Боби и сега тя щяла да съсипе живота на Кони Мизъл.