Рос Томас - Ако не можеш да бъдеш почтен

Той ми подаде някакви сгънати листове тънка хартия.

— За сделка ли става дума? — попитах аз.

— Това решава мисис Еймс, не аз.

Разгънах тънките листове. Бяха два. Най-отгоре с малки черни главни букви беше напечатано „Дейн Секюрити Сървисис, Инкорпорейтед“. Върху цялата страница по диагонал с шаблонни букви, големи един инч, бе изписано „ПОВЕРИТЕЛНО“. Буквите бяха червени.

— Добре е измислено — рекох аз.

— Кое?

— Поверителното.

— На клиентите им харесва — каза той.

— Мога ли да го задържа?

— Да — рече той, — можете да го задържите.

„Посланието“ носеше заглавие „Случаят Кони Мизъл“. Изложението започваше така, както започват повечето държавни послания с думите „Както ви е известно“. Там пишеше:

„Както ви е известно, след като научихме, че Кони Мизъл и Игнейшъс Олтигбе са от една и съща майка, Гуендолин Рут Симс Мизъл, насочихме усилията си към разкриването на връзка, която би доказала, че след смъртта на своята майка двамата са действали съгласувано. Такава не успяхме да открием. Следователно стигаме до заключението, че те са действали самостоятелно.

Фактите са следните: Гуендолин Рут Симс Мизъл, майка на Кони Мизъл, както и на Игнейшъс Олтигбе, е починала на двадесет и първи октомври миналата година. Била е на четиридесет и осем години. Починала е от силно алкохолно натравяне. По това време тя е живяла в Лос Анжелис с някой си Джон Пол Кърнс, петдесет и четири годишен, безработен.

По времето на смъртта на майка си Кони Мизъл вече е работела в «Багър Организейшън» тук, във Вашингтон. Работела е там от почти цяла година. Преди това е била наета от импресариото на някакъв музикален състав, чието турне във Вашингтон се провалило. Тогава Кони Мизъл се оказала изоставена в хотел «Хилтън», без почти никакви средства и с хотелиерска сметка от двеста шестдесет и четири долара. За четири дни се сдобила с достатъчно средства, за да си плати сметката в хотела и да се премести в един мебелиран апартамент. Осведомители от хотела твърдят, че е прибягнала до проституиране, за да се снабди със средствата. Проучванията, които нашата организация направи в Сан Франциско за времето, когато Мизъл е посещавала девическия колеж «Милс», потвърждават предположението, че тя се е занимавала с проституция. Докато е учела в «Милс», в почивните дни е работела в Сан Франциско като кол-гърл, за да допълни стипендията си от колежа. Доколкото може да се установи със сигурност, Мизъл никога не в била арестувана.

Пет дни след смъртта на майка си Кони Мизъл е предложила на полковник Уейд Мори Багър да склонят сенатора Еймс да произнесе речта относно поглъщането на «Саут Плейнс». Полковник Багър, според собствените му думи, обяснил на Мизъл, че това е неразумна постъпка, тъй като сенаторът Еймс никога не би приел. Кони Мизъл заявила, че можела да убеди сенатора да произнесе речта и че това нямало да струва нищо на «Багър Организейшън» или в най-лошия случай — няколко хиляди. Според полковник Багър именно по време на една тяхна среща в кабинета на Еймс сенаторът настоял да му бъдат платени 2000 за тази реч. Сенаторът, отново според думите на Багър, обаче поискал да получи парите под формата на заем, който да финансира пътуването му до Калифорния. От направените по-сетне проучвания бе установено, че същия ден сенаторът не е имал нужда от тези пари.

Десет дни след смъртта на майка си Игнейшъс Олтигбе пристигнал във Вашингтон от Лондон и отседнал в дома ни мистър и мисис Едуард Б. Гист в Бетесда. Мериланд. Гистови били горещи привърженици на каузата на Биафра. Както знаете, Олтигбе е служил за кратко време в армията на Биафра. Именно чрез семейство Гист Олтигбе се е запознал с вашата дъщеря Каролин. Седмица след тяхната среща той се е преместил в апартамента й в Джорджтаун. Той вече е живеел с нея, когато сенаторът държал речта за поглъщането на «Саут Плейнс».

Нашата организация смята, че речта относно «Саут Плейнс» можела да остане незабелязана, ако някой не бил осведомил журналиста Франк Сайз за възможен подкуп от 50 000 долара. Сайз отказа да съобщи каквото и да било за своя осведомител, но в замяна на информация, която няма никакво отношение към случая, той призна, че осведомителят му е бил жена. Доколкото ни е известно, само две жени са могли да знаят за взетите от сенатора 2000 или предполагаемите 50 000 долара. Едната, разбира се, е Кони Мизъл. Другата жена е личната секретарка на сенатора, мисис Глория Пипълс. Мисис Пипълс категорично отрича да е била осведомителката на Франк Сайз и ние сме склонни да й вярваме. Следователно стигаме до заключението, че е била Мизъл. Трябва да заключим също така, че сенаторът по всяка вероятност е знаел за това.