Рос Томас - Ако не можеш да бъдеш почтен

Не успяхме да открием друга връзка между Кони Мизъл и Игнейшъс Олтигбе, освен обстоятелствата около тяхното раждане. Те са се срещнали, след като сенаторът заживял с Кони Мизъл в «Уотъргейт». Дъщеря ви и Олтигбе са били чести посетители в апартамента на сенатора. Трябва да се предполага, че именно по време на тези посещения дъщеря ви Каролин е открила сведенията, които била готова да предаде на сътрудника на Франк Сайз — Дикейтър Лукас. Също така трябва да се предположи, че Каролин е била убита, защото е открила тези сведения.

Начинът, по който е била убита, е сложен, изискващ познанията на специалист по взривно дело. Освен това трябва да се предположи, че само някой, който е много близък на Каролин, е могъл да направи подмяната на куфарчетата. Тук би трябвало да се спомене, че Игнейшъс Олтигбе, благодарение на службата си в 82-ра въздушнодесантна дивизия, е бил специалист по взривно дело.

За известно време поддържахме хипотезата, че той може да е действал съгласувано със сестра си — Кони Мизъл. Но последвалото негово убийство като че ли изключва тази възможност. Трябва да приемем, че Игнейшъс Олтигбе, независимо по какви причини, е действал напълно самостоятелно. Трябва да заключим също, че този, който е убил вашата дъщеря, е убил и Олтигбе.

Опитахме се — безуспешно — да установим какво общо имат с миналото на сенатора Кони Мизъл, майка й, нейният брат Олтигбе и баща й — Франсис Мизъл, петдесетгодишен, когото открихме в Сан Франциско. Във всеки случай Мизъл отрича, че е баща на Кони Мизъл. Твърди, че заболяване от заушки в юношеската му възраст го е направило безплоден. Носи у себе си писмо отпреди двадесет години от някакъв доктор от Лос Анжелис, удостоверяващо този факт. Франсис Мизъл казва, че от десет години не е виждал Кони Мизъл, нито е имал някакви вести от нея.

Искрено съжаляваме, че не ни се удаде да разберем каква власт има Кони Мизъл над сенатора. Независимо от вашите лични чувства, отново подчертаваме, че сексуалната природа на Кони Мизъл я прави изключително привлекателна за някои мъже. Необходимо е да отбележим, освен това, че преди пет дни сенаторът е променил завещанието си, като е направил Кони Мизъл своя единствена наследница.

Ако настоявате, ще продължим разследването на случая Кони Мизъл и на двете убийства. Но трябва да повторим онова, което вече ви съобщихме устно: убедени сме, че каквато и власт да има Кони Мизъл върху съпруга ви, същността й никога не ще бъде разкрита, освен ако самата Мизъл или сенаторът не решат да го сторят.

Ето защо, след като обмислихме решението си, молим да ни позволите да се оттеглим.“

— Е, доклада си го бива — рекох аз, като го сгънах и го прибрах във вътрешния джоб на сакото си. — Имате хубав стил.

Дейн изпревари една кола отляво, а аз затворих очи. Почти бях забравил колко лошо кара.

— Нещо в него изненада ли ви?

— Ами не знаех, че е била проститутка.

— В „Хилтън“ се е позабавлявала доста, за да се измъкне от положението — рече той. — Взимала е по сто долара.

— Кой ви каза?

— Техният детектив.

— Той откъде знае?

— Предполагам, че е бил номер едно. Безплатно.

— О?

— Докато учила в „Милс“, тя работила в „Сейнт Франсис“ 21 21 Хотел в Сан Франциско. — Б.пр. в Сан Франциско.

— Може би там я е срещнал сенаторът? — казах аз.

Дейн поклати глава.

— Не се получава. Разписанията не съвпадат.

— Наистина ли смятате, че тя стои зад всичко, а?

— Кони Мизъл ли?

— Да.

— Разбира се, че тя — рече той. — Лошото е, че никой няма да успее да го докаже.

— Защо?

— Защото никой няма да разбере с какво тя държи сенатора.

— Според вас какво е то? — попитах аз.

Той поклати глава.

— Нямам никаква представа. Но е нещо ужасно долно и страшно гнусно. Нещо, което още повече ще съсипе живота му. Погледнете какво става с него. Обвиниха го във взимане на подкуп и трябваше да напусне Сената. Убиха дъщеря му. Раздели се с жена си. Загуби приятелката си — малката Глория Пипълс. Убиха приятеля на дъщеря му. И всичко това, защото някога си бил направил нещо или на него са му направили нещо и той не би могъл да понесе то да стане обществено достояние.

— Дъщерята ме притеснява — рекох аз.

— Защо?

— Всичко останало мога да проумея, не мога да проумея как е допуснал да убият дъщеря му.

— Нищо не е допуснал. Тя сама си е виновна.

— Но са я убили заради него — рекох аз.

— Точно така.

Поклатих глава.

— Не мога да го проумея.