Рос Томас - Ако не можеш да бъдеш почтен

— Един костюм? — рече той. — Една електрическа самобръсначка? Една четка за зъби? Една туба „Крест“? Чифт спортни гащета? Една синя риза? Сто осемдесет и три долара и четирийсет и пет цента? — На четирийсет и петте цента гласът му достигна най-горния регистър на пълното недоверие.

— Искаш ли да ти разкажа за тези неща — рекох аз — или искаш да видиш дали можеш да пееш сопрано?

— Разкажи ми — отвърна той. — Не съм чул нищо смешно цяла сутрин.

И така, разказах му всичко, а той ме слушаше, както слушаше винаги, поглъщайки всяка дума, отбелязвайки си само онези въпроси, които можеше да поиска да ми зададе накрая.

Когато спрях да приказвам, Франк Сайз си послужи с молива, който държеше, за да надраска едно „Окей“ и инициалите си върху разходната ми сметка. Той я побутна към мене.

— Мисля, че на твое място не бих се отбивал при Стейси — каза той. — Щях да взема първия самолет… или щях да ида при ченгетата.

— Бях се налял с достатъчно скоч — рекох аз.

Той кимна.

— Какво ще разправиш на Синкфилд?

— Мисля да му кажа всичко.

Той кимна отново.

— Да. И аз така мисля. После?

— После ще позвъня или ще се срещна с всички, които са ме търсили, докато ме нямаше. Може да имат нещо за мене.

— Вече имаме достатъчно материал за цяла поредица от рубрики — рече той. — Ама това за Кони Мизъл и брат й — как са се присламчили към сенатора и дъщеря му. Истинска прелест.

— Мисля, че можеш да караш цяла седмица с това, което имаш.

— Само че има и още нещо — каза Сайз.

Аз кимнах този път:

— Нещата не се връзват.

— Така е — рече той. — Не се връзват.

— Една-две рубрики и край.

— Да, но тогава няма да имам цялата история, нали? — каза Сайз.

— Няма да я имаш цялата.

— Искам я цялата — рече той.

— Така и предполагах.

— Сам ли ще продължаваш да работиш или ти трябва помощ?

— От кого? — попитах аз.

— От мен.

— Нека да видим какво ще стане през следващите няколко дни. Имам чувството, че нещо ще излезе наяве.

Сайз кимна.

— И аз. Затова искам да помагам.

— Е, ти си шефът, дявол да го вземе.

— Но това, което искам, невинаги е най-умното.

— Може би затова си и шеф, защото го знаеш.

— Да — рече той. — Може би е така.

Връчих на Мейбъл Сингър разходната си сметка и я склоних да позвъни в „Дюк Зайбъртс“ и да ми запази маса, дето да не е точно до кухненската врата, или да не е натикана до някоя друга маса, така че със Синкфилд да трябва да си пишем бележки, ако искаме да разговаряме. Не е трудно да завържеш познанство с някой от онези наконтени типове, които се навъртат в „Дюк Зайбъртс“. Трудното е да не го направиш.

Но отново името на Франк Сайз извърши чудеса и когато пристигнах там няколко минути по-рано (както винаги), можах да си избера маса, която беше най-малко на един фут от най-близката си съседка. В „Зайбъртс“ това е пълна изолация.

Синкфилд дойде навреме или в най-лошия случай с една-две минути закъснение. Той се отпусна на стола си с дълга въздишка.

— Неприятна сутрин, а! — рекох аз.

— Всичките са неприятни — отвърна той. — Да пийнем по нещо.

Сервитьорът дойде и ние си поръчахме пиене. Поръчахме си и обяд. Синкфилд поиска бифтек, аз си избрах пъстърва. След като напитките пристигнаха, Синкфилд отпи една глътка от своята и рече:

— Ужасно глупаво си постъпил вчера. Или може би ужасно умно. Не знам кое от двете.

— Какво? — попитах аз.

— Да скочиш така от колата си.

— Защо да е глупаво? — рекох аз. — Още съм жив.

— Цяло чудо.

— Ченгетата в Лос Анжелис познават ли я?

Той кимна.

— Смятат, че си попаднал на Голямата Гадна Беа.

— Коя е Голямата Гадна Беа?

— Голямата Гадна Беа е мис Беатрис Ан Уит. Не знаят да е убивала някого досега, но е имала двегодишна присъда, задето светнала един с бирена бутилка по главата. Онзи едва не умрял. Моите приятели в Лос Анжелос разправят, че се занимавала и с изнудване или поне така са чували. Плащали й за тази работа, но смятат, че го прави и за центове, когато закъса. Все пак това, че те е заплашвала с пистолет, ги заинтересува. Чудят се дали няма да подадеш оплакване. Казах им, че не ми се вярва.

— Прав си — отвърнах аз.

— Имат три-четири неизяснени убийства и смятат, че тя може да има пръст в тях. Казваш, че те заплатила с един трийсет и осемкалибров?

— Приличаше на трийсет и осемкалибров.

— Така им казах и аз. Смятат, че ако успеят да я заловят с него, с малко балистика може би ще се доберат до нещо. Казах им, че ако я приберат, биха могли да ми направят една услуга, като се опитат да разберат за кого е работила.