Рос Томас - Ако не можеш да бъдеш почтен

— И какво е то?

— Че сексът не е това, с което Кони Мизъл държи мъжа ми. Трудно ми е да определя точно, но аз съм по-скоро като тази Мизъл, отколкото като бедната малка Глория. А той предпочита Глория. И когато тя му омръзнеше, щеше да си намери някоя друга, която да е още повече като… е, по дяволите, защо пък да не го кажа? Повече като майче.

— Така ли мислите?

Тя изпразни чашата си.

— Сигурна съм. Артър Дейн не е първият частен детектив, когото наемам. Имам някои интересни записи. Може би ще наминете някой дъждовен следобед да ги чуете. Мислите ли, че ще могат… както се казва… да ви възбудят?

— Не ми се вярва.

— Да пийнем по още едно.

— Добре.

Този път тя се затрудни малко, докато намери бутона под килима, но все пак го намери и Джонас Джоунс отново се появи с подноса. Докато се навеждаше към мене, той беше с гръб към Луиз Еймс. С едва доловимо движение на устните си той каза точно толкова високо, че да го чуя:

— Не пипай чужда стока, приятелче.

— Твоя ли е? — рекох аз.

Той почака, докато приготвя питието си. Сетне изопна гръб и каза с нормален глас:

— Точно така, сър. Много ви благодаря.

След като Джоунс си излезе, тя рече:

— Знаете ли, не беше лош сенатор. Дори можеше да стане голям човек. Има ум в главата си. Или поне имаше.

— Какво според вас се е случило? — попитах аз.

— Тя. Ето какво се е случило.

— Искам да кажа: преди това?

Тя остави чашата си върху камината, взе пакет цигари, изтръска една и я запали.

— Искате ли цигара? — Поднесе пакета към мене. Бях почти забравил, че съм пропушил.

— Не, благодаря — отвърнах аз, — ще си остана на тези.

Запалих една „Лъки Страйк“ — седмата за деня.

— Преди това ли? — подзе тя. — Ами преди това имахме малък разговор. Преди около четири години. Тогава все още си мислеше, че може да стане президент, а аз си въобразявах, че един ден ще бъда първата дама. Това щеше да ми хареса, знаете ли?

— Не се съмнявам.

— Та тогава имахме онзи малък разговор. Бяхме безкрайно любезни един към друг и безкрайно официални. Решихме, че разводът едва ли ще провали кариерата му, но той положително няма да е от полза. Затова решихме, че аз ще купя някое достатъчно отдалечено от Вашингтон място, за да му бъде невъзможно да се прибира. По този начин той можеше да наеме апартамент в града, без да дава повод за приказки. Така и направи. Нае апартамент в „Шорам“, а аз купих „Френското заливче“. После всеки пое по своя път — той с малката Глория, а аз… аз с моите кучета, моите коне и един жребец, който да обслужва лично мен. Тук устройвахме минимален брой приеми, а във Вашингтон излизахме заедно в обществото само когато беше невъзможно да отсъстваме. Но не беше чак толкова често. Политиката си остава мъжка територия.

— Какво мислеше дъщеря ви за вашето споразумение?

Луиз Еймс хвърли цигарата си в камината. Беше с гръб към мен.

— Каролин имаше слабост към баща си. Мисля, че никога не ме е обичала истински. — Тя се обърна отново с лице към мен. — Баща й умираше за нея. Струва ми се, че го ревнувахме една от друга. — Тя се усмихна за пръв път — горчива, печална усмивка. — Хората наистина сами си съсипват живота, не е ли така, мистър Лукас?

— Някои от нас полагат големи усилия за това — рекох аз. — И после той държа онази реч, така ли?

Тя кимна.

— А, да, тази реч. Тази реч, за която се предполагаше, че бил взел петдесет хиляди долара. После станаха две хиляди, след това се заговори за разследване в Сената и накрая той се оттегли.

Тя замълча, после каза, по-скоро на себе си:

— Тя го е накарала да направи това. Кони Мизъл.

— Защо?

— Това е била задачата й.

— Искате да кажете, че й е била възложена от „Багър Организейшън“?

— За тях е работела. Но може да е имала и друг работодател.

— Кой?

— Има най-малко дузина мъже в Индиана, които нямат нищо против да станат американски сенатори.

— Да не искате да кажете, че някой от тях има пръст в тая работа?

Беше достатъчно пияна, за да се прави на много умна и хитра. Но не успя.

— Имам си свои теории по въпроса.

— Имайте си ги — рекох аз.

— Не ви ли харесват?

— Мисля, че са скапани. Казвате, че мъжът ви бил умен, интелигентен. Но ето че държи някаква реч и съсипва кариерата си. Не мога да си представя как някой от политическите му съперници може да го принуди към такава стъпка — дори съпругът ви да е наполовина толкова умен, колкото казвате вие. Мина ми през ума, че причината може да е секс. Или даже любов. Видях Кони Мизъл. Тя е в състояние да накара почти всеки мъж да излезе през вратата на своя дом и никога да не се върне повече. Тя би могла и мен да накара да го направя, ако прояви интерес. Но аз не съм интересен за нея, защото съм дребна риба. Но както разбирам от думите ви, мъжът ви не си пада по това. Има си някои странности. За него сексът е престилки с дантели, тихо, нежно гукане и горещи пуканки с масло пред телевизора. Казвате, че всичко това е свързано с майчинския комплекс, но не съм сигурен дали е така. Може би просто е търсел нещо, което даже с осемдесет милиона долара не би могъл да си купи. Щастлив семеен живот например и ако за това е била нужна някоя и друга престилка с дантели, която да си вържете и да легнете с него — сигурно е трябвало да го направите. Може би все още щеше да е сенатор с шансове за Белия дом. Сега вече всичко е свършено и той си го направи сам. Това, което се опитвам да разбера, е защо — и не стигам доникъде.