Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

— Познавахте ли я добре, мистър Досън?

— Почти никак.

— Не мога да разбера как е могла да падне.

— Полицията смята, че е снимала с камерата и не е внимавала къде стъпва.

Звукът на приближаващия самолет прекъсна този неприятен разговор.

— Мисля, че самолетът вече пристига — казах аз.

Стояхме един до друг и наблюдавахме как се приземява. След няколко минути пътниците започнаха да слизат. Чалмърс беше пръв. Мина бързо през бариерата. Отдръпнах се назад и му дадох възможност да поздрави жена си. Те поговориха няколко мига, сетне той се приближи и се ръкувахме. Взря се в мен, а после каза, че искат да се приберат в хотела, колкото може по-бързо и не желае да разисква за Хелън в този момент. Аз да уредя среща с полицията в хотела му в седем часа.

Двамата се качиха на задната седалка в ролс-ройса, който бях наел за тях, и тъй като не ми бе подсказано нищо друго, седнах отпред при шофьора.

Като пристигнахме в хотела, Чалмърс ме освободи с краткото: „Ще се видим в седем, Досън“, и тези думи, от които дъхът ми пресекна, бяха погълнати от потеглилия за четвъртия етаж асансьор.

Бях виждал снимки на Чалмърс, но на живо той беше много по-внушителен. Макар да беше нисък, пълен и кръгъл като варел, излъчваше нещо, което караше мен и хората около него да се чувстваме пигмеи. Най-доброто описание, което бих могъл да дам за него, е, че приличаше на Мусолини от дните на най-голямата му слава. Имаше същата жестока, издадена челюст, същото мургаво лице и очи, пронизващи като ледокопи. Изглеждаше невъзможно да е родител на момиче като Хелън, чиято крехка, нежна красота се бе оказала тъй фатално привлекателна за мен.

Когато в седем часа Карлоти, Гранди и аз влязохме в изискания салон, който хотел „Везувий“ беше осигурил за него, Чалмърс се беше преоблякъл, обръснал и взел душ, и сега седеше начело на голяма маса в средата на салона, с пура между зъбите и гневен, застрашителен израз на суровото лице.

До прозореца бе седнала жена му Джун. Тя бе с небесносиня копринена рокля, която прилягаше безупречно на тялото й, кръстосала дългите си, добре оформени крака, чиито красиви колене привлякоха погледа на Гранди и станаха причина обикновено мрачното му, мургаво лице забележимо да се оживи.

Представих него и Карлоти и седнахме.

Чалмърс дълго се вглежда напрегнато в Карлоти. После изрече с лаещия си глас:

— Окей, нека чуем фактите.

Познавах Карлоти доста отблизо вече три години. До този миг не бях имал особено добро мнение за него като полицай. Знаех, че разчепква всичко до дъно и се справя с поверените му случаи, но никога не ме бе поразявал като особено талантлив криминалист. Сега обаче, като съдя от начина, по който той се изправи решително срещу Чалмърс през следващите двайсет минути, аз си промених мнението за него.

— Фактите, синьор Чалмърс — каза спокойно той, — ще бъдат мъчителни за вас, но тъй като сам ги желаете, ще трябва да ви ги изложа.

Чалмърс седеше неподвижен, луничавите му, тлъсти ръце бяха сключени на масата, а пурата, която бълваше бавно плаващ дим пред суровото му лице, бе здраво стисната между зъбите. Малките му воднисти очички, остри като шило, се бяха впили в Карлоти.

— Няма значение колко ще са мъчителни — отвърна той. — Изложете ги!

— Преди десет дни дъщеря ви напуснала Рим и отлетяла за Неапол. Взела местния влак от Неапол за Соренто, където посетила един агент за недвижими имоти — изрече Карлоти така убедително и гладко, сякаш бе репетирал тези свои думи най-усърдно. — Представила му се като мисис Дъглас Шерард, съпруга на американски бизнесмен на почивка в Рим.

Хвърлих скришом бърз поглед към Чалмърс. Той седеше безстрастен, пурата му гореше, ръцете бяха отпуснати на масата. Преместих поглед към платиненорусата му жена. Тя гледаше през прозореца и не даваше признаци, че слуша.

— Дъщеря ви поискала да наеме вила за един месец — продължи Карлоти със спокойния си, чудесен английски. — Настояла да й се предложи уединена къща, цената била без значение. Случило се така, че агентът разполагал с такава. Откарал синьорината до тази вила и тя се съгласила да я наеме. Пожелала някой да идва и да се грижи за домакинството, докато тя е там със съпруга си. Агентът се уговорил с една жена от съседно село. Тази жена, Мария Кандало, ми съобщи, че на двайсет и осми август отишла във вилата и там заварила синьорината, която била пристигнала няколко часа преди нея със своя спортен линкълн.

— Колата беше ли регистрирана на нейно име? — попита Чалмърс.