Робин Кук - Треска

След като преминаха край десетина канцеларии кутийки, влязоха в малък офис без прозорци, освежен с един рекламен туристически плакат. Мисис Амендола посочи към креслото и с известни усилия успя да се вмъкне на собствения си стол зад бюрото.

— Ще трябва да проявите разбиране — каза тя, — но обикновено не ни посещават непознати хора с оплаквания като вашето. Но разбира се, това не е извинение за неучтивостта.

— А спазването на какви закони, по дяволите, контролирате вие, ако не тези за опазването на околната среда? — враждебно каза Чарлз. Той имаше усещането, че след като го доведе в офиса си, за да му се извини, тя сега просто ще го отпрати в друг отдел.

— Основната ни работа — каза жената, — е да проверяваме дали фабриките, които работят с опасни отпадни материали, са се погрижили за всички необходими разрешителни и лицензи. Законът гласи, че трябва да го направят и ние контролираме дали са спазили този закон. Понякога се налага да представим нещата пред съда и да искаме налагане на глоби.

Чарлз сведе глава и започна да масажира слепоочията си. Очевидно абсурдността, която мисис Амендола му описваше, не беше очевидна за самата нея.

— Добре ли сте? — Мисис Амендола се наклони напред.

— Почакайте, искам да съм сигурен, че разбирам какво казвате — каза Чарлз. — Най-важната задача на Отдела за контрол върху прилагане на законите към Агенцията по опазване на околната среда е да следи дали са в ред книжата. Той няма нищо общо с прилагането на Закона за запазване чистотата на водите и други подобни?

— Не е точно така — каза мисис Амендола. — Не трябва да забравяте, че всичките ни грижи за околната среда са сравнително ново явление. Законите все още се формулират. Първата стъпка е регистрирането на всички потребители на опасни материали и съответното им информиране за правилата. Тогава и само тогава ние ще бъдем в състояние да преследваме нарушителите.

— Така че, засега, в безскрупулните фабрики могат да правят каквото си поискат — каза Чарлз.

— Това също не е съвсем вярно — каза мисис Амендола. — Ние наистина имаме отдел за проверки, който е част от аналитичната ни лаборатория. При настоящото ръководство, бюджетът ни беше орязан и за нещастие този отдел засега е твърде малък, но точно това е мястото, където трябва да се отнесе оплакването ви. След като те изготвят документация по нарушението, прехвърлят въпроса към нас и ние предаваме случая на един от адвокатите на Агенцията за защита на околната среда. Кажете ми, д-р Мартел, как се казва фабриката, която ви е разтревожила?

— „Рисайкъл Лтд“, в Шафсбъри.

— Защо да не проверим документацията им? — каза, изправяйки се мисис Амендола.

Чарлз я последва по дългия коридор. Тя спря пред една заключена врата и постави пластмасовата си карта в процепа.

— Имаме доста съвременна обработка на данните — каза мисис Амендола, придържайки вратата отворена за Чарлз, — така че се налага да засилваме предпазните мерки.

Вътре въздухът беше по-хладен и по-чист. Нямаше миризма на цигарен дим. Явно, доброто състояние на компютърния терминал се считаше по-важно от здравето на персонала. Мисис Амендола седна пред един от свободните терминали и набра на екрана „РИСАЙКЪЛ ЛТД. Н. Х.“. Последва десетсекундна пауза и катоднолъчевата лампа премигна. Появи се компютърно описание на „Рисайкъл Лтд“, включващо факта, че тя беше изцяло притежание на „Бруър Кемикълс“ от Ню Джърси. После бяха изброени всички отровни химикали, с които фабриката работеше, както и датата на подаване на документи за разрешително или лиценз и датата на тяхното издаване.

— Кои химически химикали ви интересуват? — каза мисис Амендола.

— Бензол, предимно.

— Ето го, тук. Номерацията на Агенцията ни V019 в каталога за опасни химикали. Изглежда, че всичко е наред. Допускам, че не нарушават никакви закони.

— Но те изхвърлят материала направо в реката — възкликна Чарлз. — Зная, че това е нарушение на закона.

Другите обитатели на стаята вдигнаха погледи от работата си, шокирани от гневния изблик на Чарлз. Неписаният закон в помещението на компютърния терминал явно беше църковна тишина.

Чарлз сниши глас:

— Можем ли да се върнем в канцеларията ви?

Мисис Амендола кимна.

Обратно в канцеларията Чарлз се изтегли до предния край на креслото:

— Мисис Амендола, ще ви разкажа целия случай, защото мисля, че може да сте в състояние да ми помогнете.

Чарлз се впусна да разказва за левкемията на Мишел, за смъртта на Тад Шонхаузер, причинена от апластична анемия, за това как е открил бензол в реката, а после е доказал присъствието му, за посещението си в „Рисайкъл Лтд“.