Робин Кук - Треска

— Не. Ще трябва да се свържете с отдел информация.

Телефонът замлъкна.

Чарлз се обади на телефонни справки в Ню Хемпшир и му дадоха номера на Щатските служби. Нямаше телефон на служба за Контрол върху замърсяването на водите, но след като позвъни на един от номерата на телефонната централа, успя да влезе във връзка с вътрешния номер, който му трябваше. Вече с чувството, че звучи като магнетофонен запис, повтори и този път искането си.

— Анонимно съобщение ли правите? — попита жената.

Изненадан от въпроса, Чарлз замлъкна за момент, преди да отговори:

— Не, аз съм д-р Чарлз Мартел, доктор на науките, първа степен, Шафсбъри.

— Добре — бавно отговори жената, сякаш си водеше записки. — Къде става посоченото замърсяване?

— В Шафсбъри. Една компания, „Рисайкъл Лтд“. Изхвърлят бензол в Потомак.

— Добре — каза жената. — Благодаря ви много.

— Почакайте момент — извика Чарлз. — Вие какво ще направите?

— Ще предам това на един от техниците — каза жената. — И той ще се занимае със случая.

— Кога?

— Не мога да ви отговоря със сигурност.

— Можете ли да ми дадете някаква представа?

— Доста сме заети с няколко петролни разлива надолу по Потомак, така че вероятно ще минат няколко седмици.

Няколко седмици не бяха срокът, който Чарлз искаше да чуе.

— Някой от техниците сега наоколо ли е?

— Не. И двамата излязоха. Почакайте! Ето, единият току-що влиза. Бихте ли желали да разговаряте с него?

— Моля ви.

Последва кратка тишина, докато мъжът вземе слушалката.

— Лари Спенсър на телефона — каза техникът.

Чарлз бързо обясни за какво се обажда и добави, че би искал някой да провери случая незабавно.

— Наистина страдаме от недостиг на работна ръка в този отдел — каза мъжът.

— Но проблемът е сериозен. Бензолът е отрова и по реката живеят много хора.

— Всички проблеми са сериозни — отговори техникът.

— Има ли нещо, което мога да направя, за да ускоря нещата? — попита Чарлз.

— Всъщност, не — каза техникът. — Въпреки че бихте могли да отидете до Агенция за опазване на околната среда и да видите дали те няма да проявят интерес.

— Точно на тях се обадих първо. Те ме прехвърлиха към вас.

— Ето, пак! — каза техникът. — Човек никога не може да предвиди кои от случаите ще поемат. След като ние извършим всичката мръсна работа, те обикновено се включват да помогнат, но понякога проявяват интерес още в началото. Това е една налудничава, неефикасна система. Не е единствената, която имаме.

Чарлз му благодари и затвори. Почувства, че мъжът е искрен и поне му каза, че в Агенцията за опазване на околната среда може и да се заинтересуват. Чарлз беше забелязал адресът й, офисите бяха в сградата на JFK в центъра с другите правителствени учреждения в Бостън. Нямаше да прави повече опити по телефона; реши да ги посети лично. Изправи се нервно и тръгна за палтото си.

— Ще се върна веднага — извика през рамо към Елън.

Елън не отговори. Изчака пълни няколко минути, след като вратата се затвори след Чарлз, после се огледа в коридора. Чарлз не се виждаше никъде. Върна се до бюрото и позвъни на д-р Морисън. Беше се убедила, че Чарлз се държи безотговорно, не го оправдаваше дори болестта на Мишел и не беше честно от негова страна да подлага на риск и нейната кариера наред със своята собствена. Д-р Морисън мълчаливо я изслуша, после й каза, че веднага ще слезе при нея. Преди да затвори спомена, че съдействието й при тази сложна ситуация няма да остане незабелязано.

Когато излезе от Уайнбъргър, Чарлз усети надигащата се в гърдите му ярост. Нищо не вървеше както трябва, включително идеята му за отмъщение. След проведените телефонни разговори вече не беше толкова сигурен, че ще може да направи нещо за „Рисайкъл Лтд“, освен може би да се яви във фабриката с пистолет в ръка. Пред погледа му отново изникна образът на Мишел в болничното й легло. Чарлз не знаеше защо е толкова убеден, че хемотерапията няма да й помогне.

— Щом й е било писано да се разболее от левкемия — извика Чарлз, разтърсвайки волана на колата си, — защо поне не се случи лимфоцитна, където хемотерапията е толкова успешна!

Несъзнателно Чарлз беше забавил скоростта под шестдесет километра в час, вбесявайки другите шофьори по пътя. Чуваше се цяла какофония от клаксони, докато те го подминаваха и заканително размахваха юмруците си.

След като успя някак да набута колата си в подземния обществен паркинг, Чарлз се отправи към дългата тухлена стена, издигната между федералната сграда JFK и геометричната постройка на Общинския съвет. Между двете се образуваше нещо като тунел и Чарлз трябваше да се приведе, за да се защити от поривите на вятъра. В момента слънцето слабо грееше, но от запад се задаваше сива облачна стена. Температурата беше около четири градуса.