Робин Кук - Треска

Отиде до Елън и се зае да й помага с подготовката за извършването на анализа за евентуални признаци на повишена имунологична активност у мишките, инжектирани с антиген на гръден рак. Елън явно беше решила да не му говори. Чарлз виждаше, че е ядосана и очевидно се възползваше от някогашната им близост.

Докато работеше, Чарлз си позволи да пофантазира за най-новия си подход към изследването. А какво би станало, ако мишките, инжектирани с антиген на гръден рак, успееха да реагират бързо на антигена и придобитата чувствителност да би могла лесно да се прехвърли на болните от рак мишки посредством трансферния фактор? Тогава болните мишки точно от тази партида биха излекували сами себе си. Беше толкова приятно просто… може би прекалено просто, помисли си Чарлз. Да можеше да ускори целия този процес заради Мишел…

Когато Чарлз отново вдигна поглед, отдавна минаваше девет часа. Оставяйки Елън в мрачното й настроение, Чарлз отиде до телефона и отново набра информацията на Агенцията за опазване на околната среда. Този път му отговори жена с отегчен бостънски акцент.

Чарлз се представи и каза, че иска да докладва за сериозен случай на изхвърляне на отровни вещества в река Потомак.

Жената явно не се впечатли. Остави Чарлз да изчака, докато го свърже с някой друг.

Обади се гласът на друга жена и толкова наподобяваше първия, че Чарлз се учуди, когато го помоли да повтори искането си.

— Свързали са ви погрешно — каза жената. — Тук е отделът за водоизточници и ние не се занимаваме с изхвърляне на замърсители. Трябва ви отделът за токсични отпадъци. Почакайте момент.

Чарлз пак изчака. Чу се прещракване, после сигнал свободно. Чарлз пусна слушалката и грабна телефонния указател. От списъка на Агенция за опазване на околната среда намери Отдел за токсични отпадъци и набра номера.

Отговори му подобен глас. Мина му мисълта дали в Агенцията случайно не унифицират хората си като роботи. Чарлз повтори искането си, но му казаха, че в Отдела за токсични отпадъци не се занимават с нарушения на закона и че би трябвало да позвъни на Отдела за замърсявания с масла и опасни материали. Даде му номера и затвори, преди да изчака отговор.

Набра и този номер, но натискаше бутоните толкова силно, че го заболяха пръстите.

Още една жена! Чарлз повтори оплакването си, без да се старае да прикрива раздразнението си.

— Кога е станало изхвърлянето на отпадните вещества? — попита жената.

— Замърсяването е непрекъснато, не е единичен случай.

— Съжалявам — каза жената. — Ние се занимаваме само със случайно разпилени замърсители.

— Мога ли да говоря с началника ви? — озлобен попита Чарлз.

— Един момент — въздъхна жената.

Чарлз нетърпеливо зачака, разтърквайки лицето си с ръка. Беше го избила пот.

— Мога ли да ви помогна? — чу се от другия край гласа на още една жена.

— Наистина се надявам да можете — каза Чарлз. — Обаждам се да ви съобщя, че има една фабрика, която непрекъснато изхвърля бензол, който е отровен.

— Ами ние не се занимаваме с това — прекъсна го жената. — Ще трябва да се обърнете към съответните държавни служби.

— Какво? — кресна Чарлз. — С какво тогава, по дяволите, се занимава Агенцията за опазване на околната среда?

— Имаме контролни функции — отговори жената, — задачата ни е да контролираме околната среда.

— Бих казал, че изхвърлянето на отрова в една река би следвало да е нещо, с което да се занимавате.

— Би могло да стане — съгласи се жената, — но само след като държавните органи са се запознали с въпроса. Искате ли телефона на съответната държавна служба?

— Дайте ми го — уморено каза Чарлз. Когато затвори телефона, улови втренчения поглед на Елън. Изгледа я на свой ред и тя се залови отново с работата си.

Чарлз изчака сигнала и набра поредния номер.

— Добре — каза жената, след като го изслуша. — За коя река става въпрос?

— Потомак — каза Чарлз. — Господи, нима най-после говоря с когото трябва?

— Да — успокои го жената. — И къде е фабриката, която твърдите, че извършва замърсяване?

— Фабриката е в Шафсбъри — отговори Чарлз.

— Шафсбъри? — попита жената. — Това е в Ню Хемпшир, нали?

— Да, правилно, обаче…

— Ами, ние не се занимаваме с Ню Хемпшир.

— Но реката в по-голямата си част е в Масачузетс.

— Може и да е така — каза жената, — но извира в Ню Хемпшир. Ще трябва да разговаряте с агенцията там.

— Дай ми сили — измърмори Чарлз.

— Моля?

— Имате ли телефона им?