Робин Кук - Треска

— Вече мога ли да кажа нещо? — попита Елън и наклони глава, с изражение „Нали те предупредих, че ще стане така“.

— Разбира се — каза Чарлз със слушалката в ръка.

— Проверих мишките, които получиха първата доза „Кансеран“. — Тя замълча.

— Да? — каза Чарлз, питайки се какво ли следва.

— Почти всички са умрели през нощта.

На лицето на Чарлз се изписа пълно недоумение.

— Какво е станало? — Той остави слушалката.

— Не зная — призна Елън. — Няма друго обяснение, освен въздействието на „Кансеран“.

— Провери ли концентрацията на разтвора?

— Да — каза Елън. — Беше съвсем точна.

— Някакви признаци, че смъртта е причинена от инфекциозен фактор?

— Не — каза Елън. — Извиках ветеринар да ги прегледа. Не им е правил аутопсия, но мисли, че са починали от сърдечен инсулт.

— Токсичност на лекарството! — каза Чарлз, клатейки глава.

— Боя се, че да.

— Къде е оригиналът на протокола за „Кансеран“? — попита с нарастваща тревога Чарлз.

— На бюрото ти. Преглеждах го, когато ти влезе.

Чарлз взе папката и намери раздела за токсичност. После взе предварителния протокол, който бяха изготвили с Елън предния ден. Прегледа цифрите. Когато приключи, хвърли двата протокола върху бюрото си.

— Проклетият му кучи син! — избухна Чарлз.

— Да, това трябва да е обяснението — съгласи се Елън.

— Брайтън сигурно е фалшифицирал и данните за токсичност. По дяволите! Това значи, че цялото изследване на „Кансеран“, върху което Брайтън прекара две години, не струва нищо. Явно „Кансеран“ има много по-висока токсичност от тази, която докладва Брайтън. Какъв абсурд! Знаеш ли каква сума е платил досега Националният Раков Институт за изпитването на това лекарство?

— Не, но мога да се досетя.

— Милиони и милиони! — Чарлз се плесна по челото.

— Какво ще правим?

— Ние? Какво ще правят те! Целият проект трябва да се започне отново, което означава още три години!

Чарлз усети как твърдото му решение да се държи хладнокръвно и на дистанция, нещо се разколеба. Да завършат проучванията за ефикасност на „Кансеран“ беше едно нещо, но да започнат цялото изследване от нула, беше съвсем друго. Нямаше да го направи, особено сега, когато заради болестта на Мишел искаше да ускори работата по собствения си проект.

— Имам чувството, че въпреки всичко, ще настояват ние да извършим работата — каза Елън.

— Е, мен това пък въобще не ме засяга — отсече Чарлз. — Приключихме с „Кансеран“. Ако Морисън или Ибанез ни създават неприятности, ще им отвърнем, като просто им хвърлим в лицето доказателството, че проучването за токсичност не струва даже колкото хартията, върху която е напечатано. Ще ги заплашим с изявление в пресата. А след подобен скандал мисля, че дори Националният Раков Институт може да си зададе въпроса къде си влага парите.

— Не мисля, че ще е толкова лесно — каза Елън. — Мисля, че би трябвало…

— Достатъчно, Елън! — изкрещя Чарлз. — Искам да започнеш да проверяваш за антитела в първата ни партида мишки, а после да ги инжектираш повторно. Аз ще се заема с шефовете по въпроса за „Кансеран“.

Елън гневно му обърна гръб. Както обикновено, Чарлз бе отишъл прекалено далеч. Започна работата си, вдигайки колкото може повече шум със стъклениците си.

Телефонът иззвъня. Чарлз вдигна веднага слушалката. Беше от аналитичната лаборатория.

— Искате ли предварителния отчет? — попита лаборантът.

— Моля — отвърна рязко Чарлз.

— Основният замърсител е бензол и е пълно с него. Но има и по-малки количества толуол, както и трихлоретилен и въглероден тетрахлорид. Опасни вещества! На практика можеш направо да си чистиш четките от маслени бои в тях. По-късно след обяд ще дам пълен отчет.

Чарлз му благодари и затвори. Резултатите не бяха неочаквани, но беше добре, че ще получи документирано доказателство. Пред очите му неволно изплува образът на Мишел и той съзнателно го прогони, като грабна телефонния указател на Бостън от рафта над бюрото си. Прелисти го бързо, докато намери раздела за федералните власти и поредицата номера на Агенцията по опазване на околната среда. Набра този на информацията. Отговори му автоматичен запис със съобщение, че Агенцията работи от девет до пет. Още не беше станало девет.

После прелисти страниците за раздела федерални власти на щат Масачузетс, Социални грижи. Искаше да разбере колко са регистрираните случаи на левкемия и лимфома по течението на река Потомак. Но нямаше посочен телефонен номер за Регистър на туморни и ракови заболявания. Вместо това погледът му попадна на думите „Жизненоважна статистика“. Позвъни, но чу съобщение, подобно на това от Агенцията по опазване на околната среда. Чарлз погледна часовника си и разбра, че остават още двадесет минути до началото на работния ден на бюрократичните служби.