Робин Кук - Треска

Чарлз благодари, оценявайки поне готовността му да направи нещо, и се върна на стълбището. С притъпен ентусиазъм, но разпален гняв, той изкачи шестте крила от стълби до двадесет и втория етаж. Когато минаваше през двадесет и първия етаж, му се наложи да заобиколи група от трима младежи, които споделяха цигара с опиат. Изгледаха го с нагла арогантност.

Двадесет и вторият етаж беше смесица от канцеларии с нормални стени от пластмасови плоскости, редуващи се с открити площи, разделени с прегради от метър и половина. От едно недалечно кътче с разхладителни напитки Чарлз получи инструкции как да стигне до Отдела за водоизточници.

Чарлз намери бюрото на приемната, но то беше празно. Все още димяща цигара показваше, че служителят е някъде наблизо, но и след като почака малко, никой не се появи. Придобил храброст от завладялото го раздразнение, Чарлз мина край бюрото и влезе във вътрешното помещение. Някои от служителите зад преградите бяха заети на телефона или на пишещите си машини. Чарлз ходи наоколо, докато се сблъска с един мъж, понесъл пакет с федерални печатни издания.

— Извинете ме — каза Чарлз.

Мъжът остави пакета на бюрото си и му кимна в знак, че го е видял. Чарлз му поднесе вече автоматизираното си обяснение. Мъжът оправи купчината брошури, докато размисляше, после се обърна към Чарлз:

— Това тук не е подходящият отдел, където трябва да докладвате подобно нещо.

— Исусе Христе! — избухна Чарлз. — Нали е отделът за контрол над водоизточници. Искам да докладвам за замърсяване на вода с отровни вещества!

— Хей, не крещете на мен — защити се мъжът. — Ние сме натоварени само със задачата да контролираме съоръженията за обработка на водата и съоръженията за изхвърляне на отпадни води.

— Съжалявам — каза с известно съчувствие Чарлз. — Но нямате представа колко отчайващо, вбесяващо е всичко това. Аз имам едно обикновено, просто оплакване. Зная за една фабрика, от която изхвърлят бензол в една река.

— Може би трябва да опитате в Отдела за опасни замърсители — каза мъжът.

— Вече опитах.

— О! — каза, все още размишлявайки, мъжът. — Защо не опитате Отделът за контрол върху прилагане на законите, на двадесет и третия етаж.

Чарлз го гледа известно време като онемял.

— Контрол върху прилагане на законите? — повтори той. — Защо никой не ми спомена за това досега?

— И аз се учудвам — каза мъжът.

Чарлз не престана да мърмори проклятия под носа си, докато намери друго стълбище и се изкачи на двадесет и третия. Мина край Отдела за финансово счетоводство, Личен състав, Отдела за планиране и развитие на програмите. Точно след мъжката тоалетна беше Отделът за контрол върху прилагане на законите. Чарлз влезе.

Едно чернокожо момиче с големи, оцветени в розово очила, вдигна поглед от последния роман на Сидни Шелдън. Явно беше на интересно място, защото не прикри раздразнението си от това, че я безпокоят.

Чарлз й каза какво иска.

— Не зная нищо по въпроса — каза момичето.

— С кого би трябвало да разговарям? — бавно попита Чарлз.

— Не зная — каза момичето и се върна отново към книгата си.

С лявата си ръка Чарлз се облегна на бюрото, а с дясната издърпа книгата. После я тръшна с такава сила пред момичето, че то подскочи.

— Извинявайте, че ви обърках страниците — каза Чарлз, — но искам да говоря с шефа ви.

— Мис Стивънс? — попита момичето, изплашено какво ли още може да последва.

— Мис Стивънс да бъде.

— Днес отсъства.

Чарлз забарабани с пръсти по бюрото, потискайки желанието си да се пресегне и да разтърси момичето.

— Добре — каза той. — А този, който я замества?

— Мис Амендола? — предложи момичето.

— Не ме интересува как се казва.

Момичето неспокойно го изгледа, изправи се и излезе.

Когато се появи отново, около пет минути по-късно, след нея вървеше разтревожена жена на около тридесет и пет.

— Аз съм мисис Амендола, заместник-началник тук. Мога ли да ви помогна?

— Силно се надявам — каза Чарлз. — Аз съм д-р Чарлз Мартел и се опитвам да докладвам за една фабрика, която изхвърля отровни химикали в една река. Препращаха ме от един отдел в друг, докато накрая някой каза, че имало Отдел за контрол върху прилагане на законите. Но когато пристигнах тук, секретарката не беше чак толкова общителна, така че поисках да говоря с началник.

— Казах му, че не зная нищо за изхвърляне на химикали — обясни младото чернокожо момиче.

Мисис Амендола прецени за момент обстановката, след това покани Чарлз да я последва.