Робин Кук - Треска

— Мисля, че ще трябва да пристъпим направо към работа — каза д-р Ибанез. — Уайнбъргърови, като съпредседатели на борда на директорите, имаха добрината да дойдат, за да помогнат да се справим с настоящата криза.

— Наистина — каза Уайнбъргър младши, завъртайки се леко на стола си, така че да може да погледне нагоре към Чарлз. Имаше слаби тикове и главата му непрекъснато извършваше дъгообразни движения. — Д-р Мартел, политиката на борда на директорите е да не се намесва в градивния процес на проучванията. Все пак, понякога настъпват обстоятелства, при които се налага да нарушаваме това правило и настоящата криза е един от тези случаи. Считам, че трябва да бъдете уведомен, че „Кансеран“ е потенциално важно лекарство за „Лесли Фармасютикълс“. И за да бъда още по-точен, „Лесли Фармасютикълс“ е в деликатно финансово състояние. За последните няколко години те изчерпиха патентите си за производство на антибиотици и транквилизатори и сега са изправени пред огромна нужда да пуснат на пазара ново лекарство. Те насочиха неголемите си финансови средства към разработки в областта на хемотерапията и „Кансеран“ е продуктът на тези разработки. Те притежават изключителни лицензни права върху „Кансеран“, но трябва да предложат продукта на пазара. И колкото по-скоро, толкова по-добре.

Чарлз внимателно изучаваше лицата на мъжете около себе си. Явно нямаха намерение просто да го освободят от работа. Целта им беше да го накарат да се пречупи, да осъзнае финансовата страна на проблема, и в крайна сметка да го убедят да продължи работата по изследването на „Кансеран“. Озари го лъч на надежда. Фамилия Уайнбъргър явно не бяха се издигнали до днешната си могъща позиция без подкрепата на своята интелигентност и Чарлз започна да си формулира наум начинът, по който би могъл да ги убеди, че „Кансеран“ е една лоша инвестиция, че е токсично лекарство и вероятно никога няма да стигне до пазара.

— Ние вече знаем, че сте открили токсичност в „Кансеран“ — каза д-р Ибанез, като смукна кратко от пурата си и съвсем несъзнателно разклати доводите на Чарлз. — Разбираме, че преценките на д-р Брайтън не са съвсем точни.

— Което е твърде меко казано — каза Чарлз, осъзнавайки с отчаяние, че бяха отнели най-силния му коз.

— Очевидно, всички данни за „Кансеран“ в проучването на д-р Брайтън са били фалшифицирани. — С ъгъла на очите си внимателно наблюдаваше реакцията на двамата Уайнбъргър, като се надяваше, че ще забележи някакъв ответ, но напразно.

— Много неприятно — съгласи се д-р Ибанез. — Изходът е да спасим каквото можем и да продължим напред.

— Но моите наблюдения показват, че лекарството е изключително токсично — съвсем отчаян каза Чарлз, — толкова токсично в действителност, че би трябвало да се приема в хомеопатични дози.

— Това не е наша грижа — каза Джошуа Уайнбъргър младши. — Въпрос на маркетингова политика, а точно този отдел на „Лесли Фармасютикълс“ е изключително добър. В състояние са да продават лед на ескимоси.

Думите му смаяха Чарлз. Липсваше дори привиден намек за етичност. Дали продуктът би помогнал на хората, нямаше никакво значение. Ставаше въпрос за бизнес — големият бизнес.

— Чарлз! — за пръв път проговори д-р Морисън. — Искаме да те попитаме, дали си в състояние да извършиш паралелно изследванията за ефикасност и токсичност.

Чарлз прехвърли вниманието си към д-р Морисън и го загледа враждебно.

— Подобен подход би свел индуктивното проучване до чист емпиризъм.

— Не ни интересува как ще го наречеш — каза с усмивка д-р Ибанез. — Само искаме да знаем дали може да стане.

Джошуа Уайнбъргър старши се засмя. Харесваха му енергични хора и настойчиви идеи.

— И не се интересуваме от това, колко опитни животни ще използваш — великодушно добави Морисън.

— Правилно — съгласи се д-р Ибанез. — Все пак, бихме ти препоръчали да използваш мишки, тъй като са значително по-евтини, но ще можеш да използваш толкова, колкото искаш. Това, което предлагаме, е да правиш изследвания за ефикасност, но с много широк обхват на дозировка. При обобщаването на експеримента новите стойности за токсичност биха могли да се екстраполират и после с тях да се заместят фалшивите данни от изследването на д-р Брайтън. Толкова е просто, при това разполагаме с неограничено време! Какво ще кажеш, Чарлз?

— Преди да отговориш — каза Морисън, — мисля, че е редно да те предупредя, че ако откажеш, в името на интересите на института ще се наложи да те освободим и да потърсим някой, който би отдал на „Кансеран“ полагащото му се внимание.