Робин Кук - Треска

Следващият, който влезе през вратата, се оказа фалшива тревога. Мишел сложи термометъра обратно в устата си, но беше някакъв мъж в мръсна бяла престилка, със стотина химикали, напъхани по джобовете. Носеше метална кошница, пълна с епруветки, затворени с тапи в различни цветове. Около дръжките на кошницата бяха преметнати разни метални тръбички. Мишел знаеше какво иска той: кръв.

Загледа го ужасена, докато извършваше приготовленията си. Стегна около ръката й над лакътя един гумен маркуч толкова силно, че я заболяха пръстите и грубо натри вътрешната страна на лакътя с напоен в спирт тампон, дори и по онова все още чувствително място, откъдето й бяха взели кръв предишния ден. После издърпа със зъби тапата от една игла.

Мишел искаше да изпищи. Вместо това извърна глава, за да скрие мълчаливите си сълзи. Отвързването на стегнатия маркуч накрая причини толкова болка, колкото и връзването му. Чу го да слага стъклената епруветка обратно в кошницата. После почувства друг тампон, когато той издърпа иглата. Прегъна ръката й, така че да притисне тампона и си събра нещата. Излезе, без да каже нито дума.

С една ръка, придържаща тампона, а другата, свързана към система, Мишел се почувства съвсем обездвижена. Бавно обтегна ръката си. Памучният тампон падна и разкри невинна точица от убождане, заобиколена от синьо-черно петно.

— Окей — каза червенокосата сестра още от вратата. — Да видим какво имаме.

Мишел си спомни с панически ужас, че термометърът е още в устата й.

Сестрата вещо го извади, отбеляза температурата, после го пусна в металния контейнер на нощното й шкафче.

— Закуската пристига след секунда — каза весело, но не спомена за треската на Мишел. Излезе толкова внезапно, колкото беше влязла.

„О, татко, моля те, ела — каза си Мишел. — Моля те, побързай.“

Чарлз усети някой да разтърсва рамото му. Опита се да го игнорира, защото искаше да поспи още, но не успя, тъй като разтърсването продължи. Когато отвори очи, видя Катрин, вече с пеньоар, застанала до леглото с димяща чашка кафе в ръката. Чарлз се надигна на лакът и пое кафето.

— Седем часа е — каза усмихната Катрин.

— Седем? — Чарлз плъзна поглед към будилника и си помисли, че успиването едва ли е начин да ускори процеса на работата си.

— Спеше толкова дълбоко — каза Катрин, целувайки го по челото, — че сърце не ми даде да те събудя по-рано. Долу ни чака огромна закуска.

Чарлз разбираше, че тя нарочно се старае да изглежда весела.

— Пий си спокойно кафето — каза Катрин. Отправи се към вратата. — Джина е станала и го е направила дори преди да те събудя.

Чарлз погледна чашата в ръката си. Самият факт, че Джина беше още тук, бе достатъчен, за да го раздразни. Нямаше нужда да се налага да й бъде признателен още от сутринта, но все пак държеше кафето и добре знаеше, че тя непременно ще го попита дали е било хубаво и ще сияе за това, че е станала докато всички останали са спали.

Чарлз поклати глава. Не с такива разстройващи мисли трябваше да се започва деня. Опита кафето. Беше горещо, ароматно и стимулиращо. Призна си, че му харесва и реши да каже на Джина, преди да й е дал възможност да попита и после да й благодари за това, че е станала преди другите, преди тя да успее да го изтъкне сама.

С чашата от кафето в ръце, Чарлз тръгна по коридора към стаята на Мишел. Спря пред вратата, после бавно я отвори. Несъзнателно се беше надявал да види малката си дъщеря спокойно спяща в леглото, но разбира се то беше грижливо оправено, книгите и другите й вещи старателно подредени, стаята й чистичка като кутийка. „Добре — каза си Чарлз, като че ли спореше безмълвно със силен съдник, — тя има миелобластична левкемия. Дано нейният случай да се поддава на нормално лечение. Това е всичко, за което се моля.“

Закуската беше заредена с прикрито напрежение и около масата преобладаваше пресилената жизненост на Джина и резервираността на Чарлз. Едното подхранваше другото като захранващо само себе си пророчество, докато накрая Джина бъбреше безспир, а Чарлз потъна в мрачно мълчание. Катрин се намеси с комплицирани планове за това кой какво ще прави и кога. Чарлз остана извън планирането на семейните задачи и насочи мислите си към задачите си в института. Първото нещо, което искаше да направи, беше да провери здравите мишки, инжектирани с раков антиген, за признаци на имунологична активност. Най-вероятно беше да не реагират на толкова малка доза, затова ще се подготви да ги подложи на ново предизвикателство след обяда. После ще провери мишките, инжектирани с „Кансеран“ и ще ги инжектира повторно. После ще започне работа върху компютърната симулация за възпроизвеждане на начина, по който според него действаше блокиращият фактор.