Робин Кук - Треска

— Ще ти кажа какво ще направя — изкрещя Чарлз. — Ще се погрижа някой да закрие тази гадна фабрика!

— Какво ти става? Полудял ли си или що? Казах ти, че не изхвърляме нищо в реката.

— Ха! Оня едър мъжага с татуировките, там долу, съвсем определено ми каза, че изхвърляте бензол. Така че не се опитвай да отричаш!

Нат Арчър вдигна телефона. Нареди на Уоли Краб веднага да се качи в канцеларията му. Пусна слушалката на място и се обърна към Чарлз.

— Човече, трябва да идеш да ти прегледат главата. Идваш тук в средата на нощта и бръщолевиш за бензол. Какво ти става? Няма ли нищо интересно по телевизията тази вечер? Искам да кажа, жал ми е за детето ти. Обаче тук влизаш незаконно.

— Тази фабрика е заплаха за целия град.

— Така ли? Е, не съм много сигурен, че градът ще се съгласи с теб.

Уоли Краб нахлу през вратата, като че ли очакваше пожар. Рязко спря.

— Уоли, този човек разправя, че си му казал, че изхвърляме бензол в реката.

— По дяволите, не! — каза Уоли, останал без дъх. — Казах му, че бензолът се откарва някъде от компанията на Дрейпър Брадърс.

— Ти, мръсен лъжец! — изкрещя Чарлз.

— Никой не може да ме нарича мръсен лъжец! — изръмжа Уоли и се засили към Чарлз.

— Спокойно! — намеси се Нат и го спря с ръка.

— Ти ми каза — продължи да вика Чарлз, сочейки заканително с пръст към зачервеното от гняв лице на Уоли, — че когато цистерните се препълнят, ги източвате в реката нощем. За мен това е достатъчно. Ще затворя тази фабрика.

— По кротко! — кресна Нат, пусна Уоли, сграбчи Чарлз за лакътя и го поведе към вратата.

— Махни си ръцете от мен! — изкрещя Чарлз и се освободи. После блъсна Нат.

Нат залитна, после възвърна равновесието си и притисна Чарлз към стената на малката канцелария.

— Да не си посмял да ме докоснеш отново! — каза Нат.

Чарлз интуитивно схвана, че ще е по-добре да стои мирно.

— Нека ти дам един съвет — каза Нат. — Не създавай неприятности наоколо. Дошъл си незаконно и ако дойдеш пак, наистина ще съжаляваш. Сега изчезвай оттук, преди да сме те изхвърлили.

За минута Чарлз не беше наясно дали предпочиташе да избяга, или да се бие. После, осъзнавайки, че няма избор, се обърна и изтрещя надолу по стълбите и през кошмарния лабиринт от машинарии на главната зала. Бързо премина през канцеларията и изхвърча навън, благодарен за студения и относително чист въздух на паркинга. Качи се в колата и безжалостно форсира двигателя, преди да излети през главния вход.

Колкото повече се отдалечаваше от „Рисайкъл Лтд“, толкова страхът му се успокояваше и се изместваше от растящо чувство на гняв и обида. Блъскайки по волана, той се закле, че ще унищожи фабриката в името на Мишел, без значение какво ще му струва. Опита се да обмисли как да го направи, но разсъжденията му бяха прекалено объркани сега. Институтът имаше договор с една адвокатска фирма; може би ще започне оттам.

Чарлз сви от Шосе 301, за да навлезе в своята улица, натискайки газта докрай, зави остро и под колелата се разхвърча чакъл, който заудря по калниците. Колата се занесе първо на едната страна, после на другата. В ъгъла на полезрението му за момент се мярна лицето на Катрин зад едно от дантелените пердета на всекидневната. Рязко натисна спирачката и успя да се закове точно до задната веранда. Изключи мотора.

Остана така за момент, здраво стиснал волана, заслушан в звука от охлаждащия се в ледения въздух двигател. Безумното шофиране беше успокоило чувствата му и вече беше в състояние да размишлява. Вероятно беше глупаво да се втурне така в „Рисайкъл Лтд“ по това време през нощта, въпреки че трябваше да признае, че все пак беше постигнал нещо: знаеше със сигурност откъде идваше бензолът в езерцето. Но сега, след като помисли, прие и факта, че реалният проблем в момента беше да се погрижи за Мишел и да вземе трудното решение по какъв начин да я лекуват. Като учен знаеше, че простото присъствие на бензол в езерото не представлява доказателство за причината за левкемията на Мишел. Никой досега не беше доказал, че бензолът причинява левкемия у хората — само у животните. Освен това, Чарлз беше наясно, че е използвал фабриката само като средство да има към кого да насочи враждебността и гнева си, породени от болестта на Мишел.

Излезе бавно от колата и отново съжали защо не беше съумял да работи по-бързо през последните четири-пет години в лабораторията си, така че сега да можеше да предложи нещо на дъщеря си. Потънал в мисли, той се сепна, когато Катрин го пресрещна на вратата. Лицето й пак беше обляно в сълзи и гърдите й се повдигаха неравномерно от усилието й да сдържи риданията си.